Риновирусите са изолирани за първи път преди 50 години от пациенти със симптоми на обикновена настинка. Риновирусните инфекции възникват целогодишно със сезонен пик на заболеваемост в началото на есента, обикновено септември до ноември и отново през пролетта от март до май. През тези периоди на повишена заболеваемост до 80% от обикновените настинки могат да бъдат свързани с документирана риновирусна инфекция.
Характерната клинична проява на риновирусната инфекция е обикновената настинка и риновирусите са отговорни за поне 50% от тези заболявания. Въпреки че обикновените настинки имат малко преки медицински последици, те са свързани с огромни обществени разходи под формата на пропуснати училищни часове и работа за лечение на симптомите.
Медицинските последици от риновирусната инфекция обаче не се ограничават до обикновената настинка. При една трета от децата с остър среден отит има данни за съпътстваща риновирусна инфекция, като в 25% от случаите има данни за наличието на вирус в течността на средното ухо.
В някои случаи също са налице и бактерии, изолирани от средното ухо, което предполага, че риновирусната инфекция може да причини възпаление на средното ухо - директно или чрез предразполагане към бактериална инфекция. Синузитът е по-слабо проучен, но изглежда вероятно риновирусът да играе подобна роля и при това заболяване.Проучване с участници в млада възраст, с неусложнени обикновени настинки, е установило, че при повечето от тях има засягане на синусите, което може да бъде открито чрез компютърна томография и че тези нарушения отминават във всички случаи, без антибактериално лечение. В допълнение към тези синдроми на горните дихателни пътища, риновирусната инфекция също се свързва със засягане на долните дихателни пътища.
Четете повече по темата в Puls.bg.
Снимка: pixabay