Българските политически договорки водят до засягане на правната система, на политическата, на правата на гражданите и до репресии с дълготраен ефект. Това заяви главният прокурор Иван Гешев.
По думите му прокуратурата е останала една от малкото стабилни институции, които защитават правата на гражданите.
"Засягането на независимостта на прокуратурата означава репресии, авторитаризъм, тоталитаризъм, отминали тъмни времена. Под претекста за съдебна реформа се цели овладяване на съдебната власт и концентриране на повече власт в една институция", смята той.
Според него няма как да се постигне съгласие по теми, които имат национален приоритет, без да се провежда разговор:
"Говори се, че главният прокурор е безконтролен, а се отказва разговор. Липсата на диалог е мотивирана от страха от липсата на аргументи. Не се притеснявам да отида в Народното събрание и да дискутирам, защото заедно, обединявайки се около общи цели, може да се постигне резултат, какъвто гражданите очакват. Ако се харесваме на политиците, значи главните прокурори не си вършим работата", подчерта Гешев.
Главният прокурор не пропусна да коментира и отказа на Австрия и Нидерландия България да бъде приета в Шенген.
"Критериите за приемане в Шенген са изпълнени. Въпросите, които се поставят, нямат връзка с приемането ни. Става въпрос за политическа целесъобразност. В България правим нещо, останало от времената на Съветския блок - говорим едни срещу други, топим се в Европа, а после очакваме да ни уважават", констатира той пред БНР.
И подчерта, че България се е върнала 12 години назад към един остарял модел за борба с организираната престъпност и с корупцията.
"Започва нормално взаимодействие с изпълнителната власт в лицето на МВР, на службите за сигурност. Държавата работи активно и защитава част от външната граница на Европейския съюз", отбеляза още Гешев.
Главният прокурор е на мнение, че лични причини и его не трябва да възпрепятстват работата на институциите в интерес на българските граждани.
"Има проблем в законодателството, който не се решава и благодарение на който голяма част от лицата, които осъществяват престъпления, могат да избегнат наказателна отговорност. Нашият Наказателен кодекс е от 1968 година. Темата с наркотиците, промените в законодателството - няма интерес за това в голяма част от политическата класа. Те искат да постигнат практически ефекти, като овладеят съдебната власт. За да има справедливост, трябва и промяна в законодателството", обобщи той.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR