Стив Джобс: Три истории за моя живот (ІІ част)

Времето ви е ограничено, затова не го пилейте, опитвайки се да живеете нечий чужд живот – с тези думи покойният вече Стив Джобс се обърна към студентите от Станфордския университет след първата си операция през 2005 година. Препечатваме речта му с малки съкращения.

ВТОРАТА ИСТОРИЯ Е ЗА ЛЮБОВТА И ЗА ЗАГУБАТА.

Аз бях късметлия – открих какво обичам да правя сравнително рано в живота си. Воз (съоснователят на Apple Стив Возняк, б.р.) и аз създадохме компанията в гаража на нашите, когато бях на 20. Работихме много, и след 10 години Apple бе пораснала от нас двамата в гаража до компания за 2 милиарда долара и с 4000 служители. Бяхме пуснали най-доброто си творение – компютъра Macintosh – година по-рано, и тъкмо бях навършил 30. И след това ме уволниха.

КАК ТЕ УВОЛНЯВАТ ОТ КОМПАНИЯ, която сам си основал? Ами докато Apple растеше, наехме човек, когото смятах за много талантлив и подходящ да ръководи компанията заедно с мен. През първата година нещата вървяха добре. Но после представите ни за бъдещето започнаха да се различават и в един момент имахме пълно разминаване. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така че на 30 години се озовах на улицата. И то по един гръмък, публичен начин. Фокусът на целия ми живот си беше отишъл, и това, признавам, бе съсипващо.

Наистина нямах идея с какво да се захвана през следващите месеци. Чувствах се, сякаш съм предал предишните поколения предприемачи – изпуснал съм щафетата, която те са ми предали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм прецакал така нещата. Бях публичен, обществен провал. Дори си мислех да избягам от Силиконовата долина. Но постепенно започна да ме озарява една мисъл – все още обичах онова, което вършех. Обратът в Apple изобщо не бе променил това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

ТОГАВА НЕ ГО ВИЖДАХ, разбира се, но се оказа, че изгонването от Apple е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Тежестта от това, че си преуспял, бе заменена от лекотата на това да си отново начинаещ, не толкова сигурен във всичко. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди в живота си.

През следващите пет години основах компания, наречена NeXT, друга компания, наречена Pixar, и се влюбих в една изумителна жена, която щеше да стане моя съпруга. Pixar по-късно създаде първия изцяло компютърно анимиран пълнометражен филм, "Играта на играчките", и днес е най-успешното анимационно студио в света. В един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT, аз се върнах в Apple, и технологията, която бяхме разработили в NeXT, е в сърцето на сегашния ренесанс на Apple. А Лорийн и аз имаме едно прекрасно семейство.

СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ НИЩО ОТ ТОВА нямаше да се случи, ако не ме бяха уволнили от Apple. Лекарството бе ужасно на вкус, но мисля, че пациентът имаше нужда от него. Понякога животът те удря по главата с тухла. В такива моменти не губете вяра. Убеден съм, че единственото, което ме тласна да продължа напред, бе фактът, че обичах работата си и работех онова, което обичах. Вие трябва да откриете какво обичате. И това важи също толкова за работата ви, колкото и за любимите ви хора. Работата ще запълва една голяма част от живота ви. Единственият начин да се чувствате щастливи, е да вършите нещо, за което вярвате, че е страхотно. А единственият начин да вършите нещо страхотно е да обичате това, което вършите. Ако още не сте го открили, продължете да търсите. Не се примирявайте. Както и с всички други сърдечни въпроси, ще разберете кое е, когато го откриете. И, като всяка друга страхотна връзка, то ще става все по-хубаво с годините. Така че продължавайте да търсите, докато го откриете. Не се примирявайте.