Стив Джобс: Три истории за моя живот (І част)

Времето ви е ограничено, затова не го пилейте, опитвайки се да живеете нечий чужд живот – с тези думи покойният вече Стив Джобс се обърна към студентите от Станфордския университет след първата си операция през 2005 година. Препечатваме речта му с малки съкращения.

За мен е чест да съм тук с вас днес при вашето завършване на един от най-добрите университети в света. Аз никога не завърших дори колеж. Всъщност днес е най-голямата близост до диплома, която съм имал.

Сега искам да ви разкажа три истории от живота си. Не е кой знае какво. Просто три истории.

ПЪРВАТА Е ЗА СВЪРЗВАНЕТО НА ТОЧКИТЕ.

Напуснах колежа Рийд още след първите си шест месеца там, но после се навъртах наоколо още 18 месеца, преди окончателно да зарежа всичко. Защо го напуснах?

ЗАПОЧНАЛО Е ОЩЕ ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка, и е решила да ме даде за осиновяване. Вярвала е, че трябва да бъда отгледан от хора с висше образование, така че е уредила да ме осиновят адвокат и съпругата му. Но в момента, в който съм се появил, те внезапно решили, че предпочитат момиче. Така че родителите ми, които са били в списъка на чакащите, получили обаждане посред нощ: "Имаме едно непредвидено момченце, искате ли го?". Родителите ми отвърнали: "Разбира се". Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми никога не е завършила дори гимназия. Тя отказала да подпише документите за осиновяване. Съгласила се чак няколко месеца по-късно, когато родителите ми й обещали, че един ден ще ме пратят в колеж.

И така 17 години по-късно отидох в колежа. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп като Станфорд, и спестяванията на родителите ми, които са от работническата класа, отидоха за приемната такса. След шест месеца не можех да видя защо си струва. Нямах идея какво искам да правя с живота си и не си представях, че колежът ще ми помогне в това отношение. Така че просто стоях там и пилеех парите, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да прекъсна... Беше плашещо на моменти, но сега, като погледна назад, това бе едно от най-добрите ми решения. Така че спрях да ходя в задължителните курсове, които не ме интересуваха, и се появявах само в онези, които изглеждаха интересни.

НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА РОМАНТИЧНО, колкото може би звучи. Нямах право на общежитие, спях на пода в стаите на приятелите си. Връщах бутилки от "Кока-Кола" за по 5 цента, за да си купя храна, и ходех пеш 11 километра през града всяка неделя, за да получа поне едно добро ядене в храма на Кришна. Харесваше ми този живот. И много от онова, на което се натъкнах тогава, следвайки любопитството и интуицията си, по-късно се оказа безценно. Нека ви дам един пример:

Колежът Рийд по онова време предлагаше може би най-доброто обучение по калиграфия в страната. В кампуса всеки плакат, всяка табела на шкафче бе прекрасно изписана. Понеже бях прекъснал и не бях принуден да посещавам нормалните курсове, реших да ходя на калиграфия и сам да овладея това умение. Научих за серифните и сансерифните шрифтове, за различното разстояние между различните комбинации от букви, и какво прави добрия печат наистина добър. Беше красиво, артистично по начин, който не е достъпен за чистата наука, и аз го намирах неустоимо.

Нямаше и най-малък шанс нещо от това да има практично приложение в по-нататъшния ми живот. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Macintosh, изведнъж всичко това изплува. И ние го вложихме в нашия Mac. Това бе първият компютър с хубави шрифтове. Ако не бях попаднал на този курс в колежа, Mac никога нямаше да има избора от шрифтове или пропорционалното подреждане на знаците. И понеже Windows просто изкопира нашия Mac, никой персонален компютър в света нямаше да ги има... Разбира се, че нямаше как да свържа отделните точки и да предвидя това, докато бях в колежа. Но то бе съвсем очевидно десет години по-късно, когато погледнех назад.

ВИЕ СЪЩО НЕ МОЖЕТЕ да свържете точките, когато гледате напред; можете да го направите, само гледайки назад. Така че трябва просто да вярвате, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще. Трябва да вярвате в нещо – в куража си, в съдбата си, в кармата, в каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал.