В Деня на народните будители България се покланя към всички просветители, посветили живота си за съхранение на българския дух и ценности през вековете. Днес казваме "благодаря" и на учители, преподаватели, хора на литературата и изкуството, които напомнят в трудното време, в което живеем, че духовното е това, което ни прави човеци.
На днешния 1 ноември отбелязваме 100 години от първото честване на Деня на народните будители. Пред президентството рано тази сутрин се състоя тържествена смяна на почетния караул и церемония по издигане на националния флаг. Държавният глава Румен Радев произнесе приветствие по случай празника.
"Будителят не е непременно човек на интелектуалния труд, може да бъде всеки, който в думите и делата си носи просветление на другите", заяви Радев.За първи път, откакто Радев е държавен глава, на словото му в Гербовата зала присъстваха и премиерът Гълъб Донев, председателят на Народното събрание Вежди Рашидов, депутати и министри от служебния кабинет.
"Нека това да бъде знак, че сме осъзнали и прегърнали заветите на нашите възрожденци и просветители, да сме единни за напредъка на България. Будителите са носители на морала, културата и свободата. Будителят невинаги живее лесно, често тези хора си отиват без време и ги почитаме едва посмъртно. Ще ми се да ги разпознаваме приживе", посочи президентът.В БАН в зала "проф. Марин Дринов" се отбелязаха 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на "История славянобългарска".
"Хилендарският монах превърна своята малка книжка в манифест на настъпващата нова епоха, върна историческата памет и достойнството на българина и го пробуди за нов духовен и политически живот", каза проф. Кирил Топалов.Значимостта на Паисиевото дело е безспорна, защото споменът за миналото определя настоящето и бъдещето както на отделния човек, така и на всеки народ.
Вижте повече в репортажа на Тоня Стоянович.