През 19-и век над 80% от българите са неграмотни, знаят ли как се пише "не знам"?

Грамотни ли са българите? Отговорът на този въпрос търси проучване на Националния статистически институт. Подобни сондажи в България се правят още от края на 19-и век. Тогава резултатите не са обнадеждаващи - над 80 на 100 от населението е било неграмотно.

Според статистиката в края на 2021 година всеки 4-и българин има висше образование. Данните са положителни, защото 10 години по-рано висшистите в страната са били под 20%. Проучването показва още и къде висшистите са най-много по градове. В столицата броят им е най-висок - 43 на 100 в София имат висше образование. Следват Варна и Пловдив - съответно с почти 31 и малко над 25% висшисти.

На дъното на класацията е Разград, където едва 15,7 на 100 от населението имат висше образование. През 1893 година неграмотни са били 80% от населението. А в края на 2021 година процентът е бил едва 1,3.

свързани

1,3% от населението са неграмотни, всеки четвърти преброен българин е висшист 

Един въпрос мъчи мнозина - как се пише не знам - слято или разделно.

"Не знам си е така, не мога - разделно. Не мога е слято, всъщност, не знам е разделно", според един от интервюираните.

Правилото за пълен и кратък член се оказва по-трудно.

свързани

Българинът чете все по-малко, а "Алеята на книгата" е пълна с хора, влюбени в литературата

Дали заради предстоящите матури или не - учениците в малките класове се оказват добре подготвени: "Не знам и не мога се пишат отделно."

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, които наследиха златните момичета, също са с малки затруднения.

По случай Деня на будителите платформата за грамотност "Как се пише" в продължение на 10 дни ще публикува по 10 групи с важни правила в българския език. Оттам потвърждават, че най-често срещаните грешки, които правят българите при писане, са свързани с пълен и кратък член, бройната форма и употребата на малки и главни букви.

Вижте повече в репортажа на Виолета Манчева

Снимка: Димитър Кьосемарлиев/ Bulgaria ON AIR