Подуправителят на БНБ: Еврозоната изостава от САЩ, инфлация не се потиска просто с увеличени лихви

В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа, заяви Калин Христов

10.10.2022 | 20:16 Редактор:

"Инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите. Наблюдаваме една от най-тежките и негативни като природа инфлации - свиване на предлагането и свръхстимулирано общо търсене. Имаме постоянни събития, които водят до непрекъснато свиване на общото предлагане в света", заяви подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума "Инфлацията – криза и възможност", организиран от Bulgaria ON AIR.

По думите му всички са вярвали, че инфлацията перманентно ще бъде много ниска. А България е била една от малкото страни, които са успявали фискално да направят определено ниво на консолидация. 

"Но общо фискалната политика беше силно стимулираща. Паричната политика беше ултрастимулираща, особено в Еврозоната, където имахме отрицателни лихвени проценти. Обикновено ефектът са финансови балони. Друг феномен са криптоактивите, които на практика са измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки", обясни Христов.

"Имаме грешки на паричната и фискалната политика. При предлагането вървяха постоянни трендове на свиване на работната сила. В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа. Води до това работниците да получават по-голяма сила спрямо работодателите, особено висококвалифицираните. Имаме увеличение на работните заплати в частния сектор много над увеличението на цените. Но това е съчетано с намаляване на производителността", каза още подуправителят на БНБ. 

Според него Федералният резерв в САЩ най-бързо се учи от историята и знае, че колкото по-бързо вдигнеш лихвите и потиснеш инфлационния импулс, толкова по-бързо ще поставиш под контрол инфлацията. 

"Спряха по-рано покупките от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в Еврозоната - непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна - много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане. Ако не ги следваме (САЩ - бел. ред.), в Еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. Внасяме инфлацията основно от Еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията", разясни Калин Христов.

Той е на мнение, че не е добра политиката, в която стимулираме потреблението с намаляване на ДДС. А увеличаването на данъците върху труда много бързо ще бъде пренесено в крайните цени.  

"Все по-малко инвестираме всяка една година от 2009 г. насам. Увеличаването на данъците върху капитала няма да доведе до стимулиране на предлагането. Да се решава проблема с инфлацията с административни тавани на цените е силно заблуждаващо", подчерта подуправителят на БНБ.

"Нивото на задлъжнялост в света е в пъти по-голямо. Повишаването на лихвените проценти ще води до голям натиск основно в корпоративния сектор и на свръхзадлъжнели суверени", отбеляза Христов.

Гледайте тук интервюто на Ивайло Лаков от Bloomberg TV Bulgaria с проф. Чарлз Гудхарт.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК