Особено днес, когато предстоят коренни промени.
"Това е идеалната система, гърнето с меда за фермерите", бе казал някога при приемането й земеделският министър на Франция. "Адско проклятие, символ на несправедливостта и експлоатацията на човека от човека", я нарече 40 години по-късно един от лидерите на антиглобалистите в Канкун. Селскостопанската политика на Европейския съюз винаги се е люшкала между тези две крайни оценки - в зависимост от това от коя страна на границата стои говорещият. Вече пета година българските фермери са от страната на облагодетелстваните, макар и доста по-умерено от другите. Но ще се запазят ли нещата така?
ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА, или накратко ОСП, е една от първите европейски политики, резултат от ситуацията на континента през 50-те години - нуждата от изхранване на населението в тежкия следвоенен период, повишаване на качеството на продукцията и същевременно - гарантиране на достъпни цени. ОСП работи с два основни инструмента - директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (т. нар. първи стълб) и политиката за развитие на селските райони (втори стълб). В резултат на изобилните плащания за сектора, от една страна, и на ценовата регулация, от друга, през 80-те години се оказа, че ЕС не просто задоволява нуждите си от храна, а тъне в излишък – в "планини от зърно" и "езера от вино", както каза един тогавашен еврокомисар. Това бе причината за първата голяма реформа на ОСП, която постепенно намали използването на ценовите интервенции за сметка на развитието на екологично чисто, устойчиво и конкурентоспособно земеделие.
Разбира се, всяка реформа в селскостопанската политика е обект на ожесточени спорове: между страните, които са най-облагодетелствани от парите за земеделие и тези, които почти не получават такива; между старите и новите членки; между по-богатите и по-бедните; между земеделските стопани и еколозите... Но независимо от тези спорове досега ОСП успяваше да се запази като най-скъпата политика на съюза, поглъщаща почти половината от общия европейски бюджет.
В последните няколко години, заради кризата и ограниченията в националните бюджети, противниците на разточителната ОСП с основание поставиха въпроса за намаляване на средствата. Други, също с основание, отговориха, че парите за селско стопанство не бива да се намаляват, защото секторът продължава да има нужда от подкрепа, а тя носи най-голяма добавена стойност и е най-ефективна, когато е на европейско ниво. Факт е, че ако трябва да се поемат от националните бюджети, субсидиите биха били непосилни.
МОМЕНТЪТ Е РЕШАВАЩ, защото съюзът вече започна обсъждането на бюджета си за следващия финансов период - 2014-2020 година. Сега е времето да се определят целите, приоритетите и размерът на финансирането им. Чуха се различни предложения, свързани с намаляването на парите за земеделие и пренасочването на средствата към по-приоритетни области като конкурентоспособност, инфраструктура, научни изследвания и иновации, образование.
Като съотношение делът на ОСП от общия бюджет намалява: в настоящия период (2007-2013) ОСП представлява малко над 40 на сто от общата сума, докато след 2013 година Еврокомисията предлага делът й да падне на 36%. По двата основни стълба на ОСП се предлага да бъдат заделени близо 372 млрд. евро в следващите седем години. Други 15 милиарда ще бъдат отпуснати за изследвания и нововъведения в областта на сигурността на храните, биоикономиката и устойчивото селско стопанство, в подкрепа на най-бедните и за кризисен резерв.
ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА ВСЪЩНОСТ е по-скоро във философията, а не в количествата. Както и целият следващ седемгодишен бюджет, ОСП е под знака на стратегията Европа 2020 и нейните цели за интелигентен, устойчив растеж. Идеята е всички структурни фондове на ЕС да се обединят в обща стратегическа рамка, която да гарантира по-ефективно и целенасочено използване на средствата. Една от основните цели е те да се насочат към най-слабо развитите райони на ЕС, така че да се постигне по-съществено изравяване и социално-икономическо сближаване. В този смисъл Европейският земеделски фонд за селско развитие също ще бъде включен в тази обща стратегическа рамка.
Както е записано в предложението на комисията, в бъдеще селскостопанският бюджет ще бъде използван не само за да се увеличи производителността на сектора, да се гарантира справедлив стандарт на живот на фермерите, стабилни пазари и сигурни доставки на разумни цени, но и „за устойчиво управление на природните ресурси и дейностите, свързани с климатичните промени, както и в подкрепа на балансираното териториално развитие в цяла Европа”.
Красноречив пример за акцентирането върху климатични цели е обвързването на 30% от директните плащания за фермерите с въвеждане на практики за опазване на околната среда. Що се отнася до изравняването, предвижда се увеличаване с една трета на средствата за страните, които получават директни плащания размер под 90% от средното за ЕС (сред тях е България). Пак в името на справедливостта се предлага таван на плащанията за големите земеделски производители, като се отчита структурата им и заетостта, която осигуряват.
Селското спопанство, от своя страна, ще може да се възползва и от възможностите, които другите структурни фондове предоставят, за да се подпомогне като цяло развитието на селските райони. Например комисията ще предложи да се разшири обхватът на Европейския глобализационен фонд, така че да се подпомогнат фермерите, чийто поминък може да се окаже застрашен от глобализацията.
СЪЩИНСКИТЕ ДЕБАТИ ЗА БЪДЕЩЕТО на общата селскостопанска политика тепърва предстоят. В рамките на следващата година Европейският парламент и Съветът на ЕС трябва да синхронизират позициите си по новия многогодишен бюджет, така че той да бъде приет през 2013. Извън цифрите и конкретните мерки, е ясно едно: ОСП се нуждае от осъвременяване, но пък ЕС не може да мине без нея.
Не просто защото винаги ще бъде важно да получаваме качествена и безопасна храна на разумни цени. Но и защото благодарение на селското стопанство цели европейски региони запазват природата и характерния си ландшафт. Никой не иска шарените като черги ниви, кравите по хълмовете и къщите със слънчеви панели по покривите да бъдат заменени с индустриални зони или обезлюдени села. Европа трябва да се модернизира, но запазвайки най-хубавото от себе си.