Ръководството на Прокуратурата на Република България се запозна с констатациите за България в третия годишен доклад на Европейската комисия (ЕК) относно върховенството на правото във всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС).
Ръководството на ПРБ изразява съгласие със заключенията на ЕК относно продължаващите предизвикателства пред съдебната реформа у нас. Българската прокуратура многократно е вземала дейно участие в изработването на необходимата законодателна рамка, която да повиши доверието сред гражданите и бизнеса и подобри ефективността на органите на съдебната власт. Следва да се отбележи обаче, че през последната година отсъства конструктивният подход у представителите на другите власти – изпълнителна и законодателна, което неминуемо оказва влияние върху изпълнението на препоръките от предходните доклади за върховенството на правото. Въпреки това използваме възможността още веднъж да потвърдим подкрепата на прокуратурата за осъществяване на необходимите изменения на законодателството, стига същите да са съобразени с основополагащите ценности на Европейския съюз, Конституцията на Република България и трайната практика на Конституционния съд.
Следва да отбележим, че в рамките на изминалите две години ПРБ на два пъти е представяла на законодателната власт конкретни експертни предложения за изменение на наказателноправната уредба.
Прокуратурата изразява своето удовлетворение от ангажимента на Комисията да следи за последиците от приетите през м. април 2022 г. изменения в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдебни органи и чието действие ще стартира по-късно този месец. В контекста на начина, по който бяха изготвени и впоследствие приети визираните поправки в съдебния закон, ПРБ споделя напълно констатацията, посочена в доклада на ЕК, според която у нас продължава да липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането.
Докладът на ЕК за върховенството на правото за България за 2022 г. напълно потвърждава изразеното още на 20 декември 2021 г. от ръководството на ПРБ становище, че включването на въпроси и теми от вътрешно-политически характер, отнасящи се до съдебната власт в Плана за възстановяване и устойчивост за България, е извършено не по искане на представители на Комисията, а по изричното настояване на представители на изпълнителната власт на Република България.
Тази констатация още веднъж идва да покаже, че постигането на напредък относно върховенството на правото в Република България не би било възможно без общото взаимодействие между отделните власти и институции според определената от Конституцията и закона тяхна компетентност.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК