Муравей Радев: Свидетели сме на криминално изтегляне на милиони

Муравей Радев: Свидетели сме на криминално изтегляне на милиони

Насреща е държавата с цялата си мощ, финансова и административна.„Вероятно няма да се стигне до паническо теглене на депозити и сметки, защото имаш пари в държавна банка.

Не знаем колко са дълговете. Чува се много шум в системата. Тези 3,5 млрд – това са кредити, за които няма достатъчна информация.

Въпросът е дали обезпеченията им са достатъчни. Надявам се скоро да стане ясно.

Ако дупката от кредитния портфейл е 10-15%, тя може да бъде покрита от банковите провизии на банката и собствения капитал – парите на собствениците на КТБ. Капиталът й е над 600 млн лв.

Ако е над 10-15%, тогава кредиторите вероятно ще трябва да се удовлетворяват по реда на процедурите по несъстоятелност.

Всичко останало е въпрос на ликвидност, която ще позволи на Креди Агрикол-България да се разплаща безпроблемно с всички, които поискат парите си от там. Това означава да се вкара ликвидност, която при нормализиране впоследствие на обстановката, ще бъде върната по направление от там, откъдето е дошла.

Защо едва сега се стигна до развръзката? Имате ли съмнение, че KPMG е прикривал?

Изключено е такава голяма, световна одиторска фирма да допусне подобно нещо. Доскоро тази банка си беше съвсем наред.

Това, което стана с нея – едни панически действия на нейния мажоритарен собственик и някои от нейните кредитополучатели е резултат на една махленска свада.

От няколко месеца се стигна до масирано теглене на такива кредити, вероятно увеличаване портфейла на лошите кредити. Свидетели сме и на криминалното изтегляне на на няколко стотици милиони лева, касово, в разрез с всички български и международни правила. Това е криминално деяние, което следва да получи криминално възмездие.

Нужда ли е актуализация на бюджета? Ако да – само заради КТБ ли се налага?

Не, актуализация трябва да има по две причини.

ЕК разреши на България да осъществи държавна помощ чрез осигуряване на ликвидност на тази закъсала банка. Помощта няма пряка връзка към държавния бюджет, защото по българския Закон за бюджета, такава ликвидност, пряко наляга накъде, няма отношение пряко към приходите и разходите на бюджета, а към това, че в ЕС подобна помощ, независимо от източника й, се смята за дефицит.

Когато този дефицит се прибави към регулярния, от държавния бюджет и сумата общо е над 3%, тогава прескачаме границата на разрешения дефицит за ЕС и влизаме в процедура на свръхдефицит. Това означава слагане на срокове и мерки за избягване на причините, довели до подобно нещо.

Колкото до другото, самия бюджет, като актуализация – да, защото няма да има скоро Народно събрание, няколко месеца, а виждате, че проблемите с НЗОК не тръпят отлагане.

Би трябвало се актуализира бюджетът в частта на Касата от една страна, и да се повиши малко горната граница, таванът на разрешения дълг до края на тази година, който е  бюджетен параметър.

Тези 2,5 млрд, които ЕС ни разреши за държавна помощ, от тях 1,2 млрд вече мисля, че са осигурени, те трябва да се появят като запис в Закона за бюджета, дори и само формално.

Така че трябва актуализация и колкото по-бързо, толкова по-добре. Тя няма да реши в никакъв случай проблемите на НЗОК. Може да закърпи положението до края на годината, но там проблемът е много тежък. Да не говоря за другите системи като образование, държавна администрация, социлани грижи – там проблемите може да се разрешат, ако бъдат направени много сериозни, дълбоки, структурни реформи в съдържанието и функциите на тези системи.

Но това явно ще трябва да го прави следващо правителство, ако набере кураж.