ЕК предприе правни действия срещу България за неизпълнение на задължения в пет сектора

ЕК предприе правни действия срещу България за неизпълнение на задължения в пет сектора

ЕК предприе правни действия на 10 юли срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС. Мерките към България  са в следните пет сектора: околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, както и транспорт.

Първото искане на ЕК отправено към България, е насочено и към Австрия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), да подобрят своите блокове. Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Те са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа, подчертават от Комисията.

„Най-накрая трябва да преодолеем националните граници в европейското въздушно пространство. Функционалните блокове въздушно пространство са необходим и жизнено важен елемент на единното европейско небе. В момента тези общи въздушни пространства съществуват само на хартия; те са създадени официално, но все още не функционират. Призовавам страните членки да бъдат по-амбициозни и да дадат тласък на изпълнението на разпоредбите за единното небе.“  заяви зам.-председателят на ЕК и комисар по въпросите на транспорта Сийм Калас.

12 държави членки, сред които е и България трябва да съобщят за пълното транспониране на разпоредбите относно трансграничното здравно обслужване, иначе има риск Комисията да сезира Съда на ЕС. Директивата изяснява правата на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава. Тя също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират, че на пациентите се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава членка. Директивата бе транспонирана частично от Белгия, България, Германия, Естония, Гърция, Франция, Австрия, Полша, Финландия и Обединеното кралство, но определени разпоредби от директивата изглежда не са транспонирани.

Установените проблеми варират от такива, свързани с ясното транспониране на установените в директивата правила за възстановяване на разноските за получено в чужбина здравно обслужване до такива, отнасящи се до задължението на националните точки за контакт да си оказват помощ с оглед разбирането на фактурите.

България, Гърция и Словения трябва да осигурят електронен обмен на информация в областта на рибарството с другите държави членки. Според ЕК, трите страни трябва да осигърят пълно спазване на Регламента на ЕС за контрол на рибарството, по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация в областта на рибарството с другите държави членки.

Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави членки да извършват риболовна дейност в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия. По същия начин риболовни кораби, плаващи под знамето на България, Гърция или Словения, могат да бъдат възпрепятствани да извършват риболовна дейност извън териториалните им води.

Системата трябва да осигурява достъп до данни от системата за наблюдение на корабите, информация от риболовните дневници, декларации за разтоварване и други декларации. От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави членки и ако не се изгради до 2 месеца, ЕК може да предяви иск пред Съда на ЕС. Разпоредбите на ЕС в областта на рибарството има за цел да осигури устойчивост на риболовните практики.

Две страни, сред които е и България трябва да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха. ЕК иска от България и Латвия да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10). Те могат да причинят редица опасни болести. Частиците са резултат от емисии от промишлеността, автомобилите и домашното отопление. 

Поне от 2007 г. насам гражданите във всички 6 зони и агломерации в България (агломерация София, агломерация Пловдив, агломерация Варна, зона Северна, зона Северозападна и зона Югоизточна) са изложени на нива на ПЧ10, превишаващи пределно допустимите стойности. Комисията счита, че и двете държави членки не са взели необходимите мерки, които трябваше да бъдат въведени през 2007 г., за защита на здравето на гражданите и иска от тях да предприемат мерки насочени към бъдещето, иначе ще сезират европейския съд.

ЕК е загрижена, че България все още не е транспонирала Директивата относно правата на потребителите (MEMO/13/1144) в националното си законодателство. Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г.

Директивата относно правата на потребителите съдържа набор от основни права, които засилиха защитата на потребителите в рамките на ЕС. Той включва повишена прозрачност на цените, забрана на допълнителните такси за използване на кредитни карти и горещи линии и на предварително отбелязани с отметка полета в интернет, както и удължаване на периода, през който потребителите могат да се откажат от договор за покупка. Тези права обаче ще останат без значение за потребителите, ако не бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, за да им бъде придадено правно действие.

Това е още по-важно в страните, в които съгласно последния индекс за развитие на пазарите на дребно информираността относно правата на потребителите е ниска. България е сред осемте държави – членки на ЕС, в които информираността е ниска, поради което понастоящем Комисията провежда кампания за правата на потребителите с оглед повишаване на информираността на потребителите за техните права.