Експерти на МВФ оценяват заплатената от данъкоплатците сума за спасяването на финансовите институции на цели 10 трилиона долара. Сметката е за периода от 2008-ма досега. Очаква се размерът й тепърва да нараства.
Четири години са кратко време за цялостен анализ на грешките от кризата и натрупаните загуби. Рано е и за прогнози, защото икономическото възстановяване все още е далечна цел. Какви обаче са човешките измерения, въплътени в показателите на статистиката? Кои са индивидуалните поуки, които си извадиха активните предприемачи и има ли формула за успех в условията на криза? Отговорите на тези въпроси са важни, защото именно те ще поставят основите на новата реалност и ще решат дилемата дали финансовият свят ще стане по-малко рисков, ако предприемем определени стъпки още днес.
Светослав Терзийски, президент на „ЕСТЕ МЕБЕЛИ ООД”
"Преди 3 години имахме доста повече пари и мрачни предчувствия, че не е хубаво толкова много да се развива бизнес – сиреч това бяха предчувствията на преяждащия човек, че някой ден ще му стане лошо.Всеки предвиждаше, че може би част от салама на филията ще е малко по-малко, а то се оказа, че няма нито салам, нито филия. Всъщност българската икономика до този момент е именно това – една малка част в реалната икономика и една голяма в спекула, търгашество и откровена кражба. След 20 години точно, когато внезапно дойде една от нормалните икономически кризи, у нас в България се свършиха нещата за крадене и ние казваме, о, ужас, удари ни кризата. Не ни е ударила кризата – кризата хвърчи много нависоко. Ние сме ниско из тревата. При нас просто изпасахме всички маргаритки и остана само буренака и плевела. И на мен колкото и да ми е смешно, а понякога и тъжно ми става – съм един от малкото, трябва тепърва все едно отново да се родят и да започнат да изграждат новата икономика с тия сили, които имаме. Това е животът – единственото, което можем, е да благодарим, да се усмихваме и да работим."
Кристофор Павлов, главен икономист на „УниКредит Булбанк”
"Нещо, което кризата ни припомни е, че живеем в свят, в който има много въпроси, на които ние нямаме отговори. В пазарите има много алчност и често стопанската политика няма отговор как тази алчност да се промени поведението на пазарите така че да се създаде модел на развитие, което е по-устойчиво. – Ако човек има грешна диагноза, ще получи и грешно лечение. Същият принцип важи и тежко заболелия глобен финансов сектор. Може би трябва да започнем по-отдалеч - 2003-2004 г., когато страните от Централна и Източна Европа, включително и България започнаха да привличат значителни потоци от международния капитал, тези потоци бяха привлечени от успеха в осъществуването на реформите и от вярата в процеса на ковергенция. Стигна се до еуфория в резултат на това няколко сектора на икономиката започнаха да показват явни признаци на прегряване – най-вече строителството, недвижимите имоти, търговия, стигна се също така до балони, свързани с цената на определени категории активи След това дойде Lehmdn Brothers – спадът в притока на капитал беше факт и кризата започна.
Позитивната новина е, че професионалният дебат е на път да открие причината за появата и бързото разпространение на опасната световна зараза.
Основният извод е, че трябва да бъдем готови за неизвестността, която бъдещето ще ни предложи, защото ние не можем да я редуцираме тази неизвестност."
Руслан Стефанов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията
"Тази криза може да се приеме като едно цунами – то идва рязко и много трудно можеш да маневрираш, когато ти се случва, тоест тогава едниствено можеш да се пазариш и да гледаш да избягаш възможно най-дале. Най-големият пробелем за фирмите в Българя е качественят персонал. Това е мит, че имаме качествен персонал на ниска цена. Тези фирми, които не са планирани добре, ще започнат да загиват – най-същственият отлив или фалити на фирми ще е през 2011 и вероятно ще продължи и 2012 – ще видим кои са били тези бизнеси, които са добре структурирани и са работили добре. Ако искаме да сме успешни, трябва да гледаме на европейския пазар като на наш пазар. Около 70-80% от фирмите работят на местно равнище, 15% на регионално, 10-12% на национално и много малка част от фирмите 4-5% реално излизат на международния пазар. Формулата е много проста - нашата цел трябва да е да забогатеем!"
Гарабед Минасян, финансов анализатор
"Panta Rei – всичко си тече, всичко се променя. Човек никога не трябва и не може да бъде сигурен, че това, което днес му носи успех, по същия начин ще носи успех утре. Очите винаги трябва да бъдат отворени, съзнанието винаги трябва да е будно. Когато времето е хубаво – 30 градуса на човек му се струва, че никога не може да стане минус 10 градуса. Същото нещо е с бизнеса – бизнесът успя да налучка определи нисши за своите дейности, за това време икономиката вървеше добре. Човек трудно допуска, че може нещата да се променят.
Работата при нас е, че до голяма степен всичко, което се случи, беше и следствие от вътрешна макроикономическа политика. Много е удобно на управляващите да кажат – какво да направим, в цял свят е така. Действително, в цял свят беше така, но ситуацията у нас и в останалия свят е качествено различна. Ние имахме възможност да не пострадаме и дори да спечелим от тази бъркотия, която се създаде, не успяхме. За тези три години 2006-2008-ма чуждите инвестиции бяха многократно по-високи отколкото преди е било и тази еуфория налагаше определен стил на мислене, че нещата се въртят от само себе си и че в тая бъркотия може да се позволи всичко и некачествено управление и преди всичко корупция.
Мисля, че има пропуски при управлението на ликвидността в банковата сфера. Ако погледнем динамиката на кредитите непосредствено преди разрастването на финансовата и икономическа криза, тогава кредитите растяха с фантастични темпове при условие, че темповете на прираст на БВП бяха от порядъка на 5-6%, кредитите растяха с 55-60%. Аз мисля, че БНБ не съумя да се ориентира правилно. Това е всеобщата алчност на хората – в конкретния случай ставаше въпрос за алчността на банкерите, които в търсенето на все по-големи печалби, създадоха различни финансови инструменти и се стараха всячески да прикриват рисковете. До едно време това вървеше така и след това всичко се срина."
Геновева Христова, предприемач, „Лигна ООД”
"В кризата има победители, има за нещастие и такива, които се сриват, но ние бяхме действително в екипа или тима на победителите.Защо успяхме? Защото рискувахме. Колегите, които наистина тръгнаха и си повярваха, че този пазар е безкраен, че вечно ще се строят сгради, ще има нужда от мебели, ще се застрояват хотели, тръгнаха да инвестират излишно и ненужно. Ако производител си купи машина с програма за управление, всеки ще тръгне да си купи тази машина, въпреки че тя струва стотици хиляди евро, просто защото и той трябва да я има. Имахме късмет затова, че нашите партньори извлякоха изключително голяма полза от кризата. В кризата има победители, има за нещастие и такива, които се сриват. Ние бяхме действително от победителите, защото работим основно по хотелски вериги в бюджетния и икономическия клас ,които успяха да надграждат, да строят нови и нови обекти именно затова, защото потребителите на тази услуга тръгнаха да оптимизират разходите си."
Мишел Барние, еврокомисар за вътрешния пазар и финансовите услуги
„Европа извлича поуки от кризата. Днес тя създава нова структура за контрол и надзор над финансовата система – това са контролната кула и радарните екрани, които ще координират институциите, а при нужда ще играят ролята на арбитър.”
Робърт Зелик, президент на Световната банка
„Кризата ни показа, че старите схващания вече не важат. Ние трябва да отчетем новите реалности и да действаме спрямо тях. Икономиката няма да се съвземе, преди банковата система да спечели отново доверието на своите клиенти.”
Доминик Строс-Кан, директор на МВФ
„Световната икономика не може да бъде същата след кризата. Трябва да решим проблемите един по един и да измислим следващата система, която ще може да бъде изградена само чрез сътрудничество. Цената на глобалната криза струва на световната икономика 10 трлн. долара.”