Чудото на „китайското чудо” – част 2

В първата част от поредицата анализи за Китай, разгледахме икономиката на страната в  глобален контекст. В настоящия материал по-скоро ще се спрем в детайли на техническия механизъм, чрез който Китай е обвързан с икономиката на САЩ.
В първата част споменахме още, че към момента Поднебесната Империя се явява най-големия кредитор на САЩ, а американците живеят назаем благодарение на китайските спестявания (въобще на спестяванията от т.нар. възникващи или формиращи се пазари). Макар и по доста опростен начин, в тази статия ще се опитаме да разберем как се случва това на практика.
Но да започнем с кратка историческа справка.
След споразумението от Бретън Уудс през 1944 г. доларът се озовава в позиция на световна резервна валута, и макар след 1971 г. той да не е обезпечен със злато, до ден днешен продължава да изпълнява тези функции.
Към момента  резервът Китай съдържа около 1.3 трлн. долара под формата на щатски на държавни ценни книжа (ДЦК) и общо 3 трлн., деноминирани в долари активи. В предния очерк споменахме, че Китай печата юани, за да държи валутата си слаба, създавайки изкуствено търсене на долари. Но как и защо се случва това?
Първо- Китай има значителен търговски излишък към САЩ. Иначе казано: докато американците изнасят стоки и услуги в размер на 82 млрд. долара за Китай, азиатският колос от своя страна, засипва САЩ с продукция за 334 млрд. Така за 2010 г. се формира, плашещият американските власти, търговски дефицит в размер на 252 млрд. долара.
По принцип в търговския дефицит няма нищо лошо – срещу зелени хартийки, напечатани от Федералния резерв, американските граждани получават реални стоки и услуги – потребителска техника, машини, дрехи, производствени и крайни стоки. Сделката като че ли изглежда добра.
Проблемът при търговските дефицити е, че все нещо трябва да произвеждаш, за да може с приходите от него да финансираш разходите по вноса си. Имайки предвид, че през последните няколко десетилетия в САЩ са се фокусирали в киноиндустрията и финансови услуги, а производствените им мощности са прогонени зад граница заради високите данъци и тромавата администрация, то дефицитът по текущата сметка, действително може да се окаже залог от фундаментално значение. (Факт е, доларът е световна валута и засега номерът минава, а светът приема американски пари. Факт е също така, че ФЕД винаги може да напечата още и още хартийки, с които да плати за дефицита си, но това няма как да продължава вечно – ще дойде етап, в който никой няма да иска да притежава губещия стойност долар, и това ще е началото на големи неприятности за Америка.)
Пред Китай обаче възниква проблем. Както вече казахме, китайските износители реализират много повече стоки в САЩ, отколкото американските производители в Китай. Когато китайците тръгнат да обръщат доларовите си печалби в юани, за да ги репатрират обратно в родината си, се оказва, че има голямо предлагане на долари (спечелени в САЩ) и съответно засилено търсене на юани. Логично китайските пари се оскъпяват спрямо долара, което автоматично прави китайските стоки по-скъпи и неконкуретноспособни на американския пазар. Предвид, че ръста на китайската икономиката се дължи до голяма степен на износ, не е странно, че Народната китайска банка - с подкрепата на правителството - веднага се намесва на валутните пазари. Финансовата институция трябва да задържи юана слаб, подпомагайки експорта на страната си. Напечатват се трилиони юани, с които се купуват долари, създавайки  изкуствено търсене на зелени пари. Така курсът между двете валути се  запазва на приемливи нива. Въпросът, който изниква пред Китай обаче, е какво да се прави с новозакупените долари. Те трябва да се инвестират някъде, а за най-сигурната и ликвидна инвестиция се приема краткосрочните щатски държавни ценни книжа. (Или американските държавни облигации като цяло, колкото и да е странно в контекста на настъпилата наскоро паника около фалит на страната).
Ето как Китай е натрупал във времето колосалните количества американски дълг.
И тук е парадоксът – китайците произвеждат и изнасят за САЩ, а с доларите от търговията, те купуват отново щатски дълг, давайки възможност на американското правителство да финансира стотиците си социални програми, проекти и плащания. Нещо повече – не само, че не живеят по-добре китайските граждани, но техните спестени капитали се консумират в САЩ, а инфлацията заради трилионите нови юани в обръщение ги удря безжалостно по джоба, натискайки ги в мизерията. Това за пореден път доказва простия факт, че да  изнасяш много не гарантира благоденствие. Иначе спокойно можеше да натоварим на кораби имуществото и благата си и да ги изнесем отвъд границата – но не в това е смисълът на икономиката. Именно натрупването на реални и улесняващи живота на хората блага повишават стандарта им на живот.
Освен, че американското правителство се финансира по-евтино благодарение на Китай (по-голямото търсене на дълг означава и по-ниски лихви за правителството), частният сектор в САЩ също се ползва от по - нисколихвени кредити за ипотеки, бизнес начинания, корпоративни облигации. Ниските лихви по държавните ценни книжа се вземат като ориентир за целия процес на кредитораздаване, откъдето и тенденцията в последните десетилетия американските граждани и правителството да затъват във все повече и повече дългове. (Естествено, основа вина затова носи Федералният резерв, но това е тема на друга статия).
Спре ли Китай да изкупува американски дълг – това ще се отрази зле на долара, а оттам на покупателната способност на американците, както и на лихвите по кредитите им. Тенденцията Китай полека-лека да диверсифицира резервите си е видима. През 2010 г. Китайската централна банка е закупила с 5 пъти повече злато, отколкото през 2009 г. Бюджетните и търговските излишъци на страната се инвестират от държавните инвестиционни фондове във все по-разнообразни активи – суровини, злато, земя, бизнес, златодобивни мини. Бягството от долара е постепенно заради риска от внезапната му обезценка, заедно с обезценка на резервите, деноминирани в долари. Новата икономическа роля на Китай ще означава и нуждата от съвсем различна представа на китайските граждани за мястото им в света. Ако досега са произвеждали за друг, сега ще трябва да го правят за себе си. Казано на икономически език – световната финансова общност очаква китайският растеж да не е основно базиран на експорта, а да се засили „вътрешният компонент на съвкупното търсене”. Или казано на прост български – потреблението вътре в страната. За целта Народната китайска банка ще трябва да остави юана да поскъпне допълнително, а покупателната способност на китайците да нарасне.
САЩ искат точно това, без да си дават сметка за последствията:  стартов залп за началото на много тежка инфлация в страната. Въпреки трилионите новоотпечатани долари досега в САЩ инфлацията не е считана за кой знае какъв проблем. Евтините потребителски китайски стоки бяха в основата на този феномен. Оскъпят ли се те – неизбежно ще скочи и инфлацията зад океана, а спестените долари в света бързо ще се насочат обратно към САЩ в опит да бъдат разменени за нещо реално. Това, естествено, е само хипотеза, но е напълно реална. Юанът бе оставен да поскъпне спрямо долара с близо 6.9 % от 2010 година досега, а инфлацията в САЩ се засилва, въпреки спада при суровините.
И така, за финал е редно да се запитаме – готова ли е Китайската народна република да приеме новата си роля в световната икономика. Досега беше лесно – каквото и да се произведе, все ще се реализира някъде, най-вече в САЩ. Но с времето потреблението в Северна Америка се свива, а икономиката й няма нищо общо с разцвета си от първите години на 20-ти век.
Нова дилема пред Китай ще е какво и как да произвежда, за да задоволи нуждите на собственото си население. Няма друг начин за постигане на това освен пазарната икономика, където сигналите от пазара насочват обществото към най-правилното използване на оскъдните ресурси. Въпросът не е дали Китай ще стане най-мощната икономиката в света. Китай вече е. Голямото неизвестно е свързано с готовността на китайското общество действително да прегърне свободата на отделната личност, правата на човека и лимитираната намеса на  китайските власти в икономиката и живота на гражданите. А именно тук ни предстои да проследим „чудото на китайското чудо”.