България ще иска две години отсрочка преди да спре вноса на руски петрол, както и други засегнати страни членки на Европейския съюз. Това заяви за Bulgaria ON AIR председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Радослав Рибарски.
Засега Европейската комисия не приема искането на България за изключване на страната от общите срокове за налагане на ембаргото. От Брюксел обаче са готови да дадат повече време на Унгария, Словакия и Чехия, с мотива, че нямат излаз на море и не могат да осигурят алтернативни доставки на руски петрол. Разговорите на ниво посланици на страните-членки от общността продължиха и днес, до момента без конкретни резултати. Първият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел заяви, че ако не бъде постигнато общо решение ще свика извънредно заседание на съвета на външните министри следващата седмица.
Българското правителство ще продължи да настоява за отсрочка на ембаргото върху руския петрол, а ако то стане факт, страната ни ще наложи вето.
"Отстояваме позицията си за дерогация такава, каквото ще получат другите държави. За срока още се водят разговори, но има сигнали за 2 години за Чехия. В противен случай санкциите най-вероятно ще бъдат възпрепятствани от наша страна", заяви председател на Комисията по енергетика в НС Радослав Рибарски.
"Според мен е доста разумно да се поиска отсрочка от наша страна. Затова да намалим количествата, които преработваме от руски петрол в порядъка на 80%, което означава от 60 на 12, но да не спираме изцяло. Това би имало сериозни последствия и върху икономиката на бургаския регион, и върху крайните цени на горивата в България", коментира депутатът от "Демократична България" Владислав Панев.
Според икономиста Руслан Стефанов обаче правителството ни не е предоставило достатъчно данни как би се отразила тази санкция върху българската страна. Все пак очаква Европейската комисия да даде такава отсрочка и на България.
"В случая с България става въпрос за несвършена домашна работа от страна на правителството, тъй като не са дадени ясни разчети какви са технологичните възможности, откъде могат или не могат да се доставят", заяви програмният директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.
България има алтернативни източници за доставки на суров петрол от Близкия изток. Но те трябва да са съгласувани с рафинерията на "Нефтохим" в Бургас, която и сега преработва не само руски петрол, но в по-малък процент.
"Те имат възможност да преработват алтернативен нефт. Твърденията на компанията, че това трябва да е задължително под 50%, трябва да имат независима технологична експертиза от българското правителство. Най-притеснителното е невъзможността от българското правителство, въпреки че има златна акция в "Лукойл Нефтохим", да контролира какво се случва в рафинерията и това ще е основен проблем", добави Стефанов.
"Доколкото знаем в момента 50-60% от петрола, който се преработва от бургаската рафинерия, е руски. Чувам от технолози, че този процент може да падне до 10, но не може изцяло да бъде неруски. Доколко това е така или не, нека експертите да кажат и да преценят. Ако "Нефтохим" все пак може да работи изцяло с неруски петрол, то не виждам тогава какъв е толкова проблемът да се включим в ембаргото", каза Владислав Панев.
"Пренастройването на самата технология изисква време. В сегашната ситуация и доставката на оборудване е затруднена, така че това трябва да се вземе предвид от ЕК. Да продължим в период, който ни дава възможност да се пренастроят системите да се преработва в сегашната комбинация между руски петрол и други доставки", уточни Радослав Рибарски.
Всички са категорични, че в кратки срокове може да се очаква ново покачване на цените на горивата, но те няма да надвишат 4 лева за литър.
Вижте повече в репортажа на Даяна Георгиева.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК