Гърция ще бъде принудена да преструктурира държавния си дълг. Това мнение изразиха мнозинството от анкетирани от The Wall Street Journal икономисти, повечето от които базирани в САЩ. В анкетата на американския ежедневник са взели участие 53 икономиста, които, обаче не са отговорили на всички въпроси. Според 48 от 49 отговорили на въпроса за Гърция, преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно. Според Алън Синай от Decision Economics бъдещето на Гърция е свързано с „преструктуриране, дефолт или опрощаване на заеми от кредиторите.“ По неговите думи Гърция „има прекалено много дълг за изплащане.“Притесненията около това, че дълговата криза може да се разпространи и да засегне и други държави от еврозоната, се увеличиха миналата седмица. Само двама от 44 специалиста са заявили, че кризата на еврозоната ще се задържи в Гърция. Тринадесет икономиста залагат, че ще се придвижи към Португалия и Ирландия, които, подобно на Гърция, вече получиха международна спасителна помощ. Други 19 икономиста очакват кризата да засегне първо Италия или Испания, или и двете държави едновременно. 10 анкетирани прогнозират кризата в еврозоната да се задълбочи.„Моите опасения са, че ако не бъдат преодолени притесненията около Италия, всички настоящи прогнози ще са коренно различни - коментира Диан Суонк от Mesirow Financial. – Моите надежди са, че Европа намери общо решение на този проблем.“Председателят на американския Федерален резерв Бен Бернанке заяви през миналата седмица, че вероятността кризата на еврозоната да достигне САЩ е малка. „В случай, че е налице някакво сериозно влошаване на ситуацията в Европа, ние ще забележим общо желание за избягване на риска, спад на цените на активите и по- голяма волатилност – коментира Бернанке. – Директните експозиции към САЩ са твърде малки и управляеми. В този смисъл не очакваме директно въздействие в случай на проблем, като дефолт например.“По отношение на доверието в Европейската централна банка 24 от 26 икономиста, отговорили в проучването на The Wall Street Journal, заявяват спад на доверието заради позицията на финансовата институции към дълговата криза в еврозоната. „ЕЦБ игнорира икономическия контекст на политиката,“ заяви пред WSJ Рам Багаватула от Combinatorics Capital.По отношение на Азия икономическите прогнози се групират около мнението, че рискът Китай да формира следващия балон с цените на имоти възлиза на 64 %. „Балоните са резултат от прекалено голямото отпускане на кредити, подобно на това в Китай,“ отбеляза Пол Касриел от The Northern Trust.Сред другите потенциални балони на пазарите единствено златото събира над 50/50 коефициент при прогнозите на икономистите, които оценяват шансовете за надценяване на жълтия метал на 61 %.Експертното мнение в Европа е фокусирано върху резултатите от стрес-тестовете на европейските банки. В края на миналата седмица стана ясно, че едва 8 от 90 европейски банки не са покрили критериите на Европейския банков регулатор за устойчивост. Пет от осемте банки, провалили се на теста, са испански, две са гръцки и една е автрийска. За да издържат на продължителна рецесия, тези банки се нуждаят от увеличаване на капитала си с 2,5 млрд. евро. Други 16 банки са позиционирани в т.нар. „опасната зона“. Сред тях има такива от Германия, Гърция, Австрия, Португалия Кипър и Словения.Резултатите от стрес-проверката могат да се превърнат в катализатор на повишаване на капитала, но са налице ясни сигнали, че Европейският банков регулатор ще бъде изправен пред множество съпротиви от националните регулатори, повечето от които ще бъдат свързани с дискутирането на дефиницията на т.нар. „висококачествен капитал“, отбеляза The Economist. Сформираният наскоро Европейски банков регулатор свърши по- добра работа от проверката през 2010 г., отбелязва изданието. Въпреки това и версия 2011 г. на стрес-тестовете изглежда недостатъчно убедителна – прекалено умерена, за да убеди пазарите, и твърде непрактична, за да провокира рекапитализация при необходимост.