Икономисти очакват задълбочаване на кризата в Европа

Гърция ще бъде принудена да преструктурира държавния си дълг. Това мнение изразиха мнозинството от анкетирани от The Wall Street Journal икономисти, повечето от които базирани в САЩ. В анкетата на американския ежедневник са взели участие  53 икономиста, които, обаче не са отговорили на всички въпроси. 
Според 48 от 49 отговорили на въпроса за Гърция, преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно. Според Алън Синай от Decision Economics бъдещето на Гърция е свързано с „преструктуриране, дефолт или опрощаване на заеми от кредиторите.“ По неговите думи Гърция „има прекалено много дълг за изплащане.“
Притесненията около това, че дълговата криза може да се разпространи  и да засегне и други държави от еврозоната, се увеличиха миналата седмица. Само двама от 44 специалиста са заявили, че кризата на еврозоната ще се задържи в Гърция. Тринадесет икономиста залагат, че ще се придвижи към Португалия и Ирландия, които, подобно на Гърция, вече получиха международна спасителна помощ. Други 19 икономиста очакват кризата да засегне първо Италия или Испания, или и двете държави едновременно. 10 анкетирани прогнозират кризата в еврозоната да се задълбочи.
„Моите опасения са, че ако не бъдат преодолени притесненията около Италия, всички настоящи прогнози ще са коренно различни  - коментира Диан Суонк от Mesirow Financial. – Моите надежди са, че Европа намери общо решение на този проблем.“
Председателят на американския Федерален резерв Бен Бернанке заяви през миналата седмица, че вероятността кризата на еврозоната да достигне САЩ е малка. „В случай, че е налице някакво сериозно влошаване на ситуацията в Европа, ние ще забележим общо желание за избягване на риска, спад на цените на активите и по- голяма волатилност – коментира Бернанке. – Директните експозиции към САЩ са твърде малки и управляеми. В този смисъл не очакваме директно въздействие в случай на проблем, като дефолт например.“
По отношение на доверието в Европейската централна банка 24 от 26 икономиста, отговорили в проучването на The Wall Street Journal, заявяват спад на доверието заради позицията на финансовата институции към дълговата криза в еврозоната.  „ЕЦБ игнорира икономическия контекст на политиката,“ заяви пред WSJ Рам Багаватула от Combinatorics Capital.
По отношение на Азия икономическите прогнози се групират около мнението, че рискът Китай да формира следващия балон с цените на имоти възлиза на 64 %. „Балоните са резултат от прекалено голямото отпускане на кредити, подобно на това в Китай,“ отбеляза Пол Касриел от The Northern Trust.
Сред другите потенциални балони на пазарите единствено златото събира над 50/50 коефициент при прогнозите на икономистите, които оценяват шансовете за надценяване на жълтия метал на 61 %.
Експертното мнение в Европа е фокусирано върху резултатите от стрес-тестовете на европейските банки.
В края на миналата седмица стана ясно, че едва 8 от 90 европейски банки не са покрили критериите на Европейския банков регулатор за устойчивост. Пет от осемте банки, провалили се на теста, са испански, две са гръцки и една е автрийска. За да издържат на продължителна рецесия, тези банки се нуждаят от увеличаване на капитала си с 2,5 млрд. евро.
Други 16 банки са позиционирани в т.нар. „опасната зона“. Сред тях има такива от Германия, Гърция, Австрия, Португалия Кипър и Словения.
Резултатите от стрес-проверката могат да се превърнат в катализатор на повишаване на капитала, но са налице ясни сигнали, че Европейският банков регулатор ще бъде изправен пред множество съпротиви от националните регулатори, повечето от които ще бъдат свързани с дискутирането на дефиницията на т.нар. „висококачествен капитал“, отбеляза The Economist. Сформираният наскоро Европейски банков регулатор свърши по- добра работа от проверката през 2010 г., отбелязва изданието. Въпреки това и версия 2011 г. на стрес-тестовете изглежда недостатъчно убедителна – прекалено умерена, за да убеди пазарите, и твърде непрактична, за да провокира рекапитализация при необходимост.