Стотици хора поискаха да помогнат на семейство, избягало от Украйна, за което ви разказахме в репортаж на Bulgaria ON AIR. Преди дни ви срещнахме с Албина – избягала с децата си от бесарабското село Главан в Украйна.
"Както ме виждате – така дойдох. Взех само дрехи за децата и хукнахме насам", сподели майката.
Дни по-късно болката на Албина чуват стотици.
"Бесарабски българи ни донесоха храна, вещи, козметика и дрехи", не крие радостта си от съпричастността на хората Албина.
"Когато разбраха, че те са в хотела – много непознати хора започнаха да помагат с пари, дрехи и храна за дечицата", каза собственикът на хотел Стоил Далевски.
Вече седмица Албина и семейството ѝ живеят в хотела на Стоил в София.
"Когато войната започна и дойдоха украински бежанци в България – ми се обадиха и ме помолиха да настаня 3 семейства в хотела. Аз ги настаних. Не мога да отида и да ги изгоня. Ще помагам докогато мога", каза Стоил Далевски.
"Хората ни предлагат подслон при тях, но за щастие ние вече имаме. Но ако можем да помогнем на някой друг като нас, да бъде приютен в домовете, които предлагат на нас – бихме го направили. Питат ни с какво още могат да ни помогнат. Казвам: Морално - просто да се обадите и да ни попитате как сме. На мен това ми стига", каза Албина.
"Тежко е да се говори, но ние попаднахме тук на хора. Благодарим на всички в хотела, че ни приеха и направиха живота ни по-лек. Защото душевно ние сме разрушени, но материално - имаме вече всичко необходимо", не крие благодарността си Мария.
Помощ обаче трябва и на онези, подали ръка на украински семейства у нас. Според тях към момента тя не е добре регламентирана.
"Ние нищо не знаем. Чакаме. Когато има нещо конкретно, аз ще мога да настаня и още 50 семейства", убеден е Стоил.
А семейството на Албина милее отново да се събере цялото.
"Синовете ми са доброволци и помагат с храна за останалите. Каквото оставихме ние там за тях – те го носят на други мъже и делят заедно и малкото, което имат. Магазините са празни. Много им е тежко", разказва Мария.
"Дъщеря ми ми каза: Мамо, ами ако татко не дойде, какво ще правим? Казвам ѝ: Надявам се, че ще дойде, защото друга надежда нямам", казва притеснена Албина.
А макар и далеч от дома и любимия си, жената мисли за бъдещето.
"Трябва ни работа. Аз съм с две специалности – фризьор и маникюрист. От години се занимавам с това. Има две деца, които искам да ходят на градина и още едно – на училище, защото времето тече", притеснява се майката.
И се моли за мир в родината си, така че да може да я види отново.
"В цяла Украйна падат бомби ден и нощ. Много домове са сринати из основи. Цели градове са разрушени. Много деца останаха гладни и жадни там. 6-годишно дете умря без вода вчера там. Много е тежко", споделя Албина последните тежки новини.
Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК