"Важно е да гласуваме и да изпратим грамотни хора в Европейския парламент. Такива, които да могат да сформират коалиции и да отстояват политики", заяви в Сутрешния блок на Bulgaria On Air директорът на Фондация Европейски институт Любов Панайотова. - "В противен случай отново ще трябва да се правят компромиси", допълни тя.
„Европейският съюз е един цивилизационен продукт, създаден от лидери с визия. У нас обаче се чуват повече призиви за неговото разрушаване. Затова е важно да гласуваме и да изпратим грамотни хора, които да спрат, от една страна, бюрокрацията на Европейската комисия с всичките директиви, но и да подпомогнат влиянието на съюза спрямо гиганти като Русия, Китай, САЩ“, коментира Панайотова.
Тя посочи, че българските партии някак си не са успели да предадат и защитят посланията на европейските си семейства. В предизборната кампания у нас отсъствали и дискусии по ключови за съюза теми, като такива свързани с икономиката, например.
Експертът посочи, че у нас се наблюдават ясни разделителни линии – на Север- Юг, на десени и на леви и т.н.
Данните от проучване на Фондация Европейски институт показали, че българите са категорично против, когато отговарят на въпроса: „Трябва ли да се средства за подпомагане интеграцията на ромското население“. На въпроса обаче : „Трябва ли по-богатите региони от ЕС да отделят средства за по-бедните“ мнозинството от запитаните отговорили утвърдително, коментира Панайотова. Тя посочи, че България се нарежда в първата тройка, заедно с Гърция и Кипър, където доминира нагласата, че ЕС трябва да помага.
„Той (българинът) иска да бъде подпомогнат. Но не му е обяснено, но не се замисля как тази солидарност може да я върне спрямо други“, посочи експертът.
На въпрос на водещия Иван Нончев дали след вота, който приключва на 25 май, ще станем свидетели на нова ера в политиката на Европейската комисия, Панайотова подчерта, че това е много вероятно. Тя се аргументира като посочи, че за разлика от позицията на досегашния председател на ЕК за ненамеса в политиките, всички претенденти за поста му заявяват, че няма да бъдат пасивни. - „Това се случва за първи път и Лисабонският договор го позволява, но много зависи какви представители ще бъдат изпратени и дали ще успеят да направят хубави коалиции“, коментира експертът.
Вижте цялото интервю от видео файла.