Рекордни разходи от 63 млрд. лв. и дефицит от над 4% прие правителството в бюджета за тази година. Финансовата рамка включва увеличение на минималната работна заплата, максималния осигурителен праг и безплатни детски градини. Рекордните харчове от хазната новото правителство обясни с пандемията.
"Дефицитът без Ковид мерките ще е само 2,5%, а с мерките - 4,1%", уточни премиерът.
В рамката за тази година властта залага на капиталови инвестиции, които са 35% повече спрямо миналогодишните.
"8,2% ще са капиталовите инвестиции. Инвестираме и в човешкия капитал. За първи път ще имаме безплатни детски градини и ясли от месец април. Възнагражденията на учителите ще бъдат 125% от средната работна заплата. Няма да има и пенсионери под линията на бедност", категоричен беше Кирил Петков.
В приетия проектобюджет минималната заплата се покачва с 60 лв. и от април ще бъде 710 лв. Увеличава се и обезщетението за безработни до 15 лв. на ден. Акцентът върху социалните политики в тазгодишния бюджет обаче не се хареса нито на бизнеса, нито на синдикатите.
"В този бюджет няма политика по доходите извън педагогическия персонал и ръста на минималната работна заплата. Това е нашата основна критика", заяви Любомир Костов от КНСБ.
"Този бюджет не мобилизира за работа и реализация, а всъщност казва: може да получите повече като работите по-малко, а в някои случаи - като въобще не работите. Местата в детски градини и ясли стават безплатни, но те не стават по-достъпни. Този предложен бюджет е по-скоро предизборно разточителен, отколкото следизборно реформаторски", анализира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
В същото време разчетите на финансовото министерство предвиждат увеличаване на дълга до 7,3 млрд. лв., а дефицитът в хазната да бъде 4,1%. Изчисленията на експертите обаче са други.
"Моята сметка отива на 48% разходи за годината и 8% дефицит. Много ще се радвам в края на годината да Ви се извиня и да кажа, че съм сбъркал драматично, но това няма да е толкова много. Любимата ми фраза, която научих от Милен Велчев, е, че финансовият министър на всички въпроси отговаря с "не" и единственият въпрос, на който трябва да каже "да" е: Извинете, Вие "не" ли казахте? А тук няма човек в държавата, който да си представя по-голямо харчене от самия финансов министър", коментира бившият министър на икономиката Николай Василев.
Въпреки заложения по-висок държавен дълг, той ще остане под европейския лимит от 60% спрямо БВП. Заложеният икономически ръст за годината е 4,9%.
Министерският съвет одобри също и проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Предстои ресорните комисии в Народното събрание да обсъдят приетите решения от МС. След това Бюджет 2022 влиза за дебати в пленарната зала.
Кого трябва да компенсира държавата заради високите цени на тока и газа?
Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 2 години