Цветлин Йовчев: Конфликтът в Украйна има потенциал да се превърне в глобален

Докъде ще доведат дипломатическите усилия за решаване на конфликта в Украйна и има ли риск от реални военни действия? Каква е позицията на България? Какви са рисковете за нашата страна?

„В момента е трудно да определим какви са точно рисковете. Това трябва да бъде обект на доста сериозен анализ. Но на пръв поглед, независимо от това, как ще се развие конфликтът оттук - нататък – дали ще остане в студена фаза или напрежението ще ескалира, дали той ще остане регионален в Украйна, между Украйна и Русия, или ще се разшири. Но при всички положения имаме рискове, които са свързани със състоянието на енергийната ни система и по-скоро с доставките на газ. Но не само това – това нещо може да рефлектира дълбоко върху други сфери - обществени сфери, в икономическата сфера, в социалната сфера. Но при едно развитие на конфликта в неблагоприятна светлина и в една ескалация на положението, не дай си Боже да се стигне до въоръжен конфликт, то тогава тези рискове могат да променят посоката си. Векторът на заплахите вече може да стане различен и включително може да очакваме и военни заплахи“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ Цветлин Йовчев – бивш министър на вътрешните работи и бивш директор на ДАНС.

Той коментира, че „към момента по-голяма е вероятността да не се стигне до въоръжен конфликт, в който да се намеси НАТО или Съединените щати, или някой пък от европейските страни. Декларациите са, че всички се стремят да се търсят политически решения, но въпреки това ние не трябва да пренебрегваме тези рискове, тъй като този конфликт има потенциал. Този конфликт има потенциал да се превърне в глобален конфликт“.

Какви сценарии са възможни за развитие на това напрежение? Дали може да се стигне до пълна деескалация на напрежението или може да се стигне до нахлуване в Донбас например?

„В последното интервю на руския външен министър Сергей Лавров, на въпроса: „Ще има ли война?“, той отговори: „Ако зависи от Русия – не. Но има различни въоръжени формирования край сепаратистките региони, които по всяко време могат да направят нещо, включително да гръмнат с новите ракети“, коментира напрежението в Украйна Чавдар Стефанов, дългогодишен кореспондент на БНР и БТА в Москва, като уточни.

„Тоест, за Русия – Луганската и Донецката, така наречени републики, остават приоритет и ще си останат като замръзнал конфликт. Като този конфликт може и да се разгори, ако има някаква провокация, от която и да е страна. Възможно е напрежението да расте и без провокация. Да се надяваме, че дипломатическите разговори, включително и след срещата на Нормандската четворка в Париж, която призова за спазване на примирието в Източна Украйна, ще дадат резултат. През последните дни като че ли малко затихва напрежението. Но това не е показателно. Защото това е най-голямата криза в историята на Европа за последните три десетилетия“ заяви в предаването Чавдар Стефанов.

Президентът Байдън е предупредил украинския си колега Володимир Зеленски за явна възможност за руска инвазия.

„Възможно е, зависи от това, дали ще има някаква голяма провокация. Русия няма интерес от уреждане на конфликта. Големите разминавания са около тълкуването на Минските споразумения и то на част от подписаните документи. Според Русия, първо трябва да има избори, които са под контрола на местните власти, съгласувано с Киев и така нататък. За Киев това не било добре - избори, но след като получат контрол над границата си“, очертава конфликтната точка дългогодишният кореспондент на БНР и БТА в Москва.

Той коментира, че „в момента има окупация от чужди войски на част от украинската територия. Което фактически означава за Киев, че „как ще провеждаме избори след като сме окупирани, първо да се изтеглят окупаторите, а след това да има и избори“. Но всъщност за Русия главният въпрос е да имплантират тези две сепаратистки републики в Украйна. Но, мисля че разминаванията около Минския договор са много повече, отколкото близостта. Лавров каза, че отговорът на Съединените щати бил по-дипломатичен, докато отговорът на НАТО на предложенията на Путин бил доста твърд. Което от друга страна пък ме зарадва - в края на краищата и Европа да бъде твърда в позицията си“, допълни Чавдар Стефанов.

Ясна ли е българската позиция, обсъжда се български батальон да участва в учение на НАТО.

„Българската позиция е ясна, когато я гледаме от външнополитически план. И ние така трябва да я разглеждаме, защото в отговора, който получи руската страна на втори документ, то не е на Европа, а на НАТО. Казвам го, защото Европа отсъства и мисля това много сериозно да го дискутираме, защо така се случи. В този документ ясно се подчертава, че отговорът на НАТО е единен от всички 30 страни членки. Така че България е там. Ние имаме формат, в който да си кажем нашите позиции, които да бъдат отчетени. Ние сме абсолютно равнопоставени, но НАТО излиза, както Европейския съюз, с обща позиция. Какво стана в нашия парламент? Съвсем нормална работа – дискусии и дебати, различни гледни точки. В другите парламенти и даже в други държави проблемите са още по-големи. Давам пример с Хърватия, където министър - председателят и президентът буквално се разминаха“, каза в предаването Димитър Гърдев, експерт по сигурността и председател на външната комисия на 46-то Народно събрание.

Относно българския батальон, Гърдев посочи, че решението е от 2016 г. Това е от една стратегия на НАТО за едно малко по-изявено предно присъствие, така че, това не е ново решение. Тази батальонна бойна група провежда своята подготовка, своята интеграция със силите на НАТО. Другото, което безпокои гражданите, е, дали България ще участва в евентуален конфликт в Украйна. Няма да участва, защото няма основание за това. Първо няма основание НАТО да се намесва в конфликта в Украйна, тъй като Украйна не е член на Съюза. И не попада под блоковата клауза за защита от член 5-ти. Второ, Европейския съюз няма основание да се намесва, защото споразуменията, които има Украйна, които са двустранните и за военно техническа помощ и защита със Съединените щати и с Великобритания , която не е член на Съюза. Ние имаме такава клауза също, член 7-ми от Лисабонския договор, който препотвърждава член 5-ти на НАТО. Той беше задействан веднъж след атаките във Франция. И тогава бяха нанесени удари в Сирия. Така че, няма основание България да бъде пряко замесена в един локален конфликт“, категоричен е Димитър Гърдев.

Пропуска ли нещо България по отношение на рисковете за своята сигурност и има ли друг сценарий за развитие на конфликта?

„Тези сценарии могат да бъдат доразвити и от там нататък вече да има и други варианти, които да излязат. Но наистина вариантите са такива – евентуално локален конфликт, който вече в зависимост от това, колко време ще продължи, ражда от само себе си вече и други сценарии“, заяви Цветлин Йовчев.

Локален конфликт по Кримския сценарий или по досегашния в Донбас?

„По сегашния и по Кримския вариант е възможно, защото виждаме това струпване на войски там, то не е случайно. Да, от една страна, това е част от хибридната атака, която Русия провежда, струпването на тези войски там, това е средство за натиск. Това е средство за натиск, което влияе върху обществата в европейските страни, в Съединените щати, в Украйна. Влияе върху политиците, върху вземащите решения. Но, от друга страна, също представлява реална заплаха. Така че, ние можем да бъдем свидетели както на варианта, който Чавдар Стефанов описа, така също и на Кримския вариант. Но имайте предвид, че този конфликт може да се разшири. Не знаем дали този конфликт няма да предизвика някакви ефекти върху съседните страни. Не знаем дали няма по един, или друг начин ще засегне Литва, Латвия, Естония. Молдова може да засегне при една такава ескалация. Затова казвам, че той има потенциал да се превърне в глобален. Тогава вече ще има реакция вероятно на Съединените щати. Тогава пак НАТО ще трябва да решава, трябва ли да се намеси. И ако се стигне до това – България изключително внимателно и прецизно трябва да вземе решение, дали би трябвало да се включи и в каква роля да присъства там, ако се наложи да присъства“, допълни Йовчев.

Съществува ли опция, при която НАТО ще поиска примерно въздушни коридори, сухопътно преминаване през България?

„Точно това имам предвид. Вижте ние не знам как ще се развие конфликтът. Може да бъде засегната страна членка на НАТО и то тогава без всякакво колебание, България трябва да си изпълни всички ангажименти, включително ако трябва ще участва с въоръжени сили, защото това е по чл. 5-ти и чл. 6-ти, респективно на Вашингтонския договор. Може да се поиска от нас, чисто логистично, да осигурим подкрепа. Именно тогава трябва да имаме сценарий. Ние трябва да знаем как ще реагираме. От сега трябва да бъде планирано, да бъдат разгледани тези възможни сценарии. А когато управляващите говорят, не трябва да личи каквото и да е било колебание“, заяви Цветлин Йовчев, бивш вътрешен министър.

Какво става на полето на дипломацията?

„Те вървят заедно. Какво имам предвид? След като сме в това състояние, това, което ни защитава, е активната ни роля в двата съюза. В НАТО и в Европейския съюз. Липсва, обаче, позицията на Съединените щати. Ние не знаем изобщо какво се договарят в момента

Съединените щати с Русия. Документите са два. Те са представени публично, всички могат да ги прочетат. Там са поставени ключови, базисни въпроси за сигурността в Европа, които не се обсъждат с нас. Не се обсъждат с Европейския съюз. Имаше жестока реакция на европейските държави, никой не им обърна внимание. ЕС да има собствени сили за реагиране в размерите на 5000 души. Но до 2025 г.“, заяви Димитър Гърдев.

Чавдар Стефанов обобщи, че това, което ни липсва, е разбиране в обществото, какво точно е НАТО, какви са правата и задълженията ни, колко необходим е Алиансът.

Целия разговор можете да гледате във видеото!