Премиерът Кирил Петков даде обширно интервю пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков, в което обясни визията за управлението на страната. Сред обсъдените теми е и тази за Шенген, каква е позицията на България по отношение на Крим и ще има ли войски на НАТО у нас.
Шенгенското пространство... България от години е изпълнила техническите критерии, но очевидно има недоверие в европейските ни партньори. Корупцията също е проблем. Какъв е планът ви?
Аз съм голям оптимист за Шенген. Смятам, че в момента, в който партньорите от Европа видят, че плановете ни се материализират в реални действия и проявяваме нулева толерантност към корупцията при граничния контрол, че имаме силна антикорупционна стратегия с осезаеми резултати и при изпълнените останали критерии, всичко се свежда до резултатност и доверие в това, че думите ни ще станат реалност. Ако допуснем, че случаят е такъв, ние вече сме започнали дискусии относно скорошното отваряне и преразглеждане на кандидатурата ни. Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим съществен напредък в това отношение. Убеден съм, че България трябва да бъде в Шенгенското пространство и смятам, че ако в следващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе правдоподобност на искането ни нашите партньори да признаят напредъка ни.
Тоест, вие очаквате напредък през следващите шест месеца. Поставили ли сте си краен срок, за себе си и за правителството за влизане в Шенгенското пространство?
Първо искам да свършим нашата работа, да покажем резултати и след това да изискваме. Но очаквам европейските ни партньори да подкрепят големия напредък, който бележим с ясното разбиране, че отварянето на Шенгенското пространство за България ще е добър сигнал, че сме успели да изчистим системата тук.
Значи засега няма краен срок?
Надявам се, наистина това да стане през следващите 6 месеца – да подновим процеса и да имаме ясен краен срок за влизане.
България е на източния фланг на НАТО. Тревожите ли се от напрежението между Киев и Москва и ангажиментът на САЩ за решителна реакция в случай на руска инвазия в Украйна?
Разбира се, че се тревожим, защото сме близо. Всеки конфликт и риск от ескалация на конфликта в съседство е лоша новина за всеки от региона и цяла Европа. Ясно заявихме, че нашето правителство ще бъде конструктивен и активен член на ЕС и на НАТО. С други думи – във външната политика искам България да бъде приемана като надежден партньор. Фокусът на вниманието ни ще бъде решаването на конфликта по дипломатически пътища. Не искаме...
Всички официално искат това...
Знам, но когато е в съседство, защитавате този подход още по-страстно. В същото време ще бъдем наистина предвидими и надеждни партньори за двата съюза – ЕС и НАТО. Надявам се следващите разговори между президента Путин и президента Байдън на 11 януари да покажат на света, че дипломацията разполага с повече власт от оръжията.
От години страните на източния фланг за изразявали тревога и са искали по-видимо присъствие на НАТО. Смятате ли, че има нужда от повече присъствие на НАТО тук, в България?
В момента смятам, че трябва да мислим за създаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на възможностите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна мобилност в свързването на Александруполис с Констанца например. Този тип стратегически проекти според мен са напълно съвместими с Механизма за свързване на Европа и с инициативата "Три морета". Затова смятам, че създаването на стратегическата инфраструктура, която би позволила по-бърза реакция би било най-важното за България. В момента не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството за допълнителни военни части или друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цялата Източна България. Мисля, че това би било ключов компонент от конструктивното членство в НАТО.
Тук говорим за проекти на българското правителство или?
Това е интересно, защото са трансгранични проекти. Още един мост между България и Румъния. Александруполис-Бургас. Това не са само национални проекти, а проекти за сътрудничество между съседни страни. Затова смятам, че с Механизмът за свързване на Европа е типът финансиране, който може да е полезен за подобен проект, както и някои натовски възможности да финансират поне плановете. Би било интересно като сътрудничество. Но разбира се, националните бюджети също ще участват.
И не сте обсъждали нищо от това с партньорите си?
Не, но мислим, че това би бил разумен подход, защото хубавото на такъв тип инфраструктура е, че създава по-добра свързаност и в невоенната област. Затова е добре да има пряк достъп до Александруполис от България. Добре е да има допълнителни мостове над Дунав. Това не е само с военна цел, това са проекти със смесена цел – военна и гражданска. Когато говорим за силна интеграция в НАТО и икономическо развитие, двете неща не бива да си противоречат. Трябва да вървят ръка за ръка.
Чия територия е сега Крим?
Напълно вярвам и подкрепям изцяло становището на ЕС и НАТО, че е факт, че Украйна е единна и понеже Крим в момента е окупиран, става дума за окупация. За мен няма никакво съмнение в това. Ние напълно подкрепяме европейската позиция, без никакво отклонение от нея.
Вижте още от интервюто с Кирил Петков във видеото.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК