Историци: Проблемът на демокрацията е в самите избори за президент

Каква е ролята на държавния глава в българската история? Как в миналото са третирали настоящето и са подхождали към бъдещето?

"Когато България е била конституционна монархия, ролята на държавния глава е била доста значителна. Монарсите тогава стоят пред две важни задачи: модернизацията на България и националното обединение. Това са сериозни изпитания", посочи историкът проф. Даниел Вачков в изборното студио на Bulgaria ON AIR.

"Начинът, по който се възприема държавният глава в миналото, няма нищо общо с днешната гледна точка. Онзи държавен глава на първо място е символ на държавността – в това, което се кълнат всички хора, независимо от цвят, политически пристрастия", изтъкна от своя страна проф. Петър Стоянович.

свързани

Томов и Благоев: Президентът трябва да бъде обединител, но не на всяка цена

Двамата историци се съгласиха, че проблемът на демокрацията е в самите избори за президент.

"В условията на монархия е важен момент, че монасите не се избират. Те не се нуждаят неизбежно от подкрепата на една или друга политическа партия, което при президентите го има. Колкото и да се опитват президентите да бъдат безпристрастни, те не могат да забравят коя партия ги е подкрепила и коя партия е била срещу тях", отбеляза проф. Вачков. 

свързани

Политолог: Нито Канада, нито САЩ стоят зад "Продължаваме промяната"

По думите на проф. Стоянович, всеки един президент има своите зависимости – партийни и финансови. 

"Изборът ни е ограничен и от милостта и волята на народа. Ти няма как да бутнеш напред човек, за когото знаеш, че е подготвен професионалист. Продължаваме да нямаме подготвена политическа класа, а имаме на всеки три мандата нов панаир и различни хора раздават захарни памуци", заяви историкът.

свързани

Недков: Хедж фондът "Продължаваме промяната" ще листне държавата на фондовата борса

И според проф. Вачков опасността на демокрацията се крие в риска да създаде популисти. 

"Политиката е като футбола – непрестанно смяташ, че твоите ще победят и накрая като не стане, казваш: "Всички са маскари!", гасиш телевизора и отиваш да се занимаваш с неща, които са ти по-интересни. Тъй като гъделът продължава, на следващия ден пак цъкаш копчето и надеждата веднага се възвръща", каза проф. Стоянович и завърши с мисълта, че в българската политика трябва да има минимална доза популизъм и максимална доза преследване на регионални и национални интереси.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК