В село Дончево през 2011 година жп гарата е ремонтирана основно за 200 хиляди лева. Година по-късно обаче тя е заключена, а БДЖ я превръща в спирка. Местните жители се опитват да спасят сградата.
Дни преди България да бъде провъзгласена за независима държава се провежда търг, а строителството на железницата е възложено на предприятието "Георго Попов и Сие" за 4 975 000 златни лева. След 2,9 г. линията стига до Добрич. Така по трасето се появява и гара Дончево.
"Бай Ради е 16-и набор, той е бил тук и се е ръкувал с Царя. Натам има кантон, след 2 км също, но ги разрушиха", споделя кметът на Дончево Паун Станчев.
Макар да е на повече от 100 години, гара Дончево изглежда добре, причината: основен ремонт ѝ е направен през 2011 година.
"Сградата беше ремонтирана по проект на ЕС "Красива България" и около две години след това стана спирка и приключиха нещата", с огорчение разказва кметът.
Според местни жители ремонтът е бил козметичен.
"20 хил. лв. дадоха за мазане на тоалетните, всичко се рони. Гарата тече отпред при дъждове, а на покрива уж щяха да слагат нови цигли – няма такива! Вземаха си паричките и туй то!, не скрива разочарованието си Георги Иванов.
Само година след ремонта, БДЖ слага катинар на сградата, превръща гарата в спирка и оттегля служителите. Пътници обаче не липсват. В условията на пандемия те предпочитат да пътуват до града с влака, а не с претъпканите микробуси.
"По удобно ми е, защото имам 97-годишна майка, трябва за лекарства да пътувам, да се грижа за нея", сподели Петя Великова.
Когато затварят гарата, прозорците на чакалнята са изпочупени, а клошари се опитват да палят огън в нея. Кметството не е собственик на сградата и няма възможност да я стопанисва. Местните хора са категорични, че гарата трябва да остане и да се ползва, дори и с друга цел.
"Може да бъде някакъв клуб например, тук живеят много стари хора, да играят шах, кръстословици да се решават. Има бъдеще за тази сграда, тук идват и млади хора да живеят", предлага Ралица Петрова.
Тя учи изобразително изкуство в Добрич. Признава, че старата гара я вдъхновява.
"Архитектурата е много хубава, може малко да се пребоядиса, важното е как е строена и какъв е дизайнът", не скрива възхищението си Ралица.
Независимо дали са царски, парламентарни или президентски времена, изборът остава в ръцете на хората.
Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК