Централна и Източна Европа не се ваксинира заради криза на доверието

Politico: Дълбоките подозрения към институциите, насърчаващи ваксините, създаде армия от неваксинирани

10.11.2021 | 12:28 Редактор:
Централна и Източна Европа не се ваксинира заради криза на доверието
Централна и Източна Европа не се ваксинира заради криза на доверието

Учените сътвориха чудеса, за да създадат ваксини срещу коронавируса и да защитят света, но нямат лесен лек за това, което причинява четвъртата вълна пандемия в Европа – недоверието в правителствата, коментира Politico.

Учени и лекари преобладаващо посочват предпазливостта на хората към правителството като причина за отказа им да се ваксинират. Макар че част от това колебание е свързано със самите ваксини и скоростта, с която те бяха разработени и одобрени, в Централна и Източна Европа – центъра на сегашната вълна – кризата с доверието е много по-широка.

В този регион дълбоките подозрения към институциите, насърчаващи ваксините, създаде армия от неваксинирани – въпреки достатъчната наличност от дози. Това, от своя страна, води до опустошителна вълна от заразени и смъртни случаи, която премина предишните върхове в България и Румъния – страните в ЕС с най-ниски нива на ваксинация съответно от 23% и 34%.

Както пандемията показа безброй пъти – високият брой случаи в само няколко страни е лоша новина за блока като цяло.

"Имаме отслабващо доверие във властите", казва Козмин Тот, социолог и преподавател в Университета в Букурещ. Рекламните кампании, водени от политици, призоваващи хората да се ваксинират, се провалиха заради "омраза към политическата система", казва Тот за Politico. Стимули като парични награди или безплатен хотдог все още не водят до големи резултати, а инициативи, целящи да привлекат лидери на църквата и местни лекари за защитници на ваксините, не успяват да дадат резултати.

Последното изследване на Евробарометър потвърждава, че доверието в националните правителства в Централна и Източна Европа е значително по-ниско от средното в ЕС. Това отразява плитките корени на демокрацията в много от най-новите членки на блока, които отхвърлиха комунизма преди малко повече от три десетилетия.

Политическите сътресения усложняват тежките отношения между населението и правителствата. България е със служебно правителство от май насам и предстоят трети парламентарни избори за годината, правителството в Румъния се разпадна в началото на октомври и още няма наследник, а Словения се готви за избори през 2022 г.

Докато политиците водят кампании и се опитват да не отчуждят избирателите, случаите на коронавирус растат, а болниците изпитват трудности да се справят. "Девет от 10 пациенти в интензивното ни отделение умират", казва Иван Поромански, ръководител на "Пирогов". Броят на смъртните случаи сред ваксинираните е "минимален", добавя той в телевизионно интервю.

Четете повече по темата в Investor.bg

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR

le="text-align: justify;">Харесайте страницата ни във Facebook ТУК