Анелия Клисарова: Готови сме да решаваме проблемите на образованието с бизнеса

Образование и бизнес 2014

Като основни приоритети на държавата изкристализираха изготвянето на общонационална стратегия за образованието, която да позволява гъвкавост; съгласуването на учебните програми с бизнеса; подпомагането на реиндустриялизацията чрез защитени професии; осигуряването на равен старт на всички ученици и студенти, независимо от социалния статус на семействата и допускането на външно оценяване на образователния процес – от бизнеса и гражданското общество.

„Важно е сигналите от бизнеса да не се стопяват в административната рутина – истината е, че администрацията е инертна и трябва да и се показва как да променя работата си. Факт е също, че подготовката на кадрите или частично, или изцяло не отговаря на търсенето. Оттам идва и безработицата. Хубавото е, че вече има дефиниция какво е това стаж и какви договори могат да се сключват с компаниите. Работа на държавата е да подпомогне този процес и да даде средства на новите компании, така че да подпомогне и тях, и младите хора,“заяви Асен Ангелов, председател на Агенция по заетостта.

„На един милион човека трябва да има по едно висше учебно заведение.Това е формулата в САЩ и западна Европа. Образователната система трябва да се реформира много бързо и бизнесът да бъде допуснат до този процес,'” добави Любомир Дацов, общински съветник и бивш заместник-министър на финансите.

Като най-важни задачи на бизнеса в конференцията се оформиха активното участие в практическото обучение и осигуряване на работни места в дуалната система; инвестициите в изработването на нови продукти с добавена стойност, съвместно с университетите; формулирането на конкретни казуси, които да бъдат разрешавани съвместно с университети и научните институти; участието във финансирането на учебните програми посредством учредяване на стипендии, изследователски центрове и др. под. и участие в образователния процес със стажове. „Това, което зависи от нас, ние следва да учим младите на инициатива и критично мислене. Същевременно е необходимо да се вслушваме в мнението и идеите им, защото те са бъдещето и имат различен поглед. А самото образование трябва да е свързано с решаването на конкретни казуси – тогава е то би било много по-ефективно. Имаме нужда от системи за валидиране, а не за придобиване на знание. Свободата и конкуренцията са тези, които ще направят кадрите по-квалифицирани. Но до момента, в който образованието е държавен монопол, няма как да направим максисума, на който сме способни,“ сподели Сашо Дончев, председател на Българската стопанска камара.

Неправителственият сектор пък гледа на проблемите в образованието много по-генерално. Участниците в конференцията стигнаха до извода, че неговата роля се съсредоточава в полагането на морално-етичната рамка на обучителния процес; задаване на обществено-значимите въпроси и алармиране на властта; проследяване на приемствеността между правителствата и различните администрации; експерименти с различни проекти за промяна на средата като иновационен двигател и не на последно място – анализ на образователната система и инвестиция в изследвания повече от всеки друг участник в процеса. „Голям проблем на образованието в България е системата на оценяване. Тя се фокусира върху незнанието, а не върху знанието – така се губим. Би трябвало да се оценяват знанията и да стъпваме върху тях. И да се развиват ключови умения. Например оскъдните изследвания в тази посока показват, че голям процент от българите имат външен логос контрол – т.е. хората си мислят, че нещата не зависят от тях. В годините на преход се превърнахме в специалисти по оправдание,“  заключи Ева Борисова от Асоциация „Родители“.

Представителите на медиите се обединиха около позицията за пълна децентрализация на образованието, тъй като то в момента създава една обща функционална неграмотност и определиха мисията си като обективен и безпристрастен медиатор в този процес, който представя реалистичните измерения на проблемите.

Според модератора на панела Джонатан Феро от телевизия Bloomberg – Лондон, най-важни са хората в една медия – ако се инвестира повече в младите, ще имаме качествени журналисти, които да се чувстват независими и компетентни като личности и ще спазват етичните принципи на професията, които отговарят и на човешките морални закони. Кирил Вълчев от Дарик Радио уточни, че проблемът на българските медии е именно посредническата роля и невъзможността им да отстояват свободата на словото като предават най-значимите и наболели проблеми на деня.

„Медиите у нас създадоха публика, на която сега са длъжни да служат. Днес трудно в медиите ще намерите добрите практики от бизнеса, защото успешният бизнес практически не присъства в тях,“ заключи той.

 Конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката” се организира с любезното съдействие на Виваком, Българска банка за развитие, Висше училище по застраховане и финанси и VM Ware.

Повече информация за събитието можете да намерите на http://edu-business.info