Доц. Христев: Кирил Петков е бил канадски гражданин към момента на назначаването му

Конституционният съд отказа да изслуша Кирил Петков по казуса с двойното му гражданство, както и да събира повече доказателства по делото. Това, според преподавателя в СУ доц. Христо Христев, означава, че съдът ще се ориентира към постановяване на решение по казуса дали указът на президента в частта му за назначаването на Петков за министър на икономиката съответства или противоречи на Конституцията, както и дали този елемент от постановлението е действителен или недействителен.

"Гражданството не е субективно право от порядъка на класическите граждански права. То е особен институт на публичното право, в което има двустранна правна връзка. Той свързва едно физическо лице с една държава, като в тази връзка права и задължения имат както гражданинът, така и другата страна - държавата. За да се прецени кога няма да бъде налице гражданство на една държава и кога то е отпаднало, е от значение не само волята на лицето, което се отказва, но и това как държавата е уредила последиците от този отказ. В случая, доколкото в правото на Канада е предвиден специален ред и произнасяне на компетентен орган, министърът по имиграционните въпроси, очевидно резултатът от отказа на лицето ще настъпи след събирането на всички елементи от сложния състав, който води до крайния резултат и респективно произнасяне министъра по имиграционните въпроси", каза доцент Христев в студиото на "България сутрин".

Той смята, че искането на президента за прекратяване на делото в КС, защото, по думите му, е "безпредметно", не е оправдано, тъй като министърът на икономиката е издал различни актове, докато е бил в първото служебно правителство.

"Въпросът дали тези актове, могат или не, да запазят своите правни последици, в случай, че министър е бил лице, което не отговаря на предвидените в Конституцията условия за това, всъщност не е еднозначно решен в рамките на досегашната практика на КС. Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от много сериозни колеги. А то е, че актовете, които са приети от министъра на икономиката, през този период, всъщност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат съществени последици, свързани с анулирането им. От друга страна съществува интерес казус да бъде изяснен, с оглед възникването в бъдеще на подобни случаи", завърши преподавателят в СУ.

Вижте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК