По Плана за възстановяване и устойчивост е предвидена замяната на въглищни мощности с газови блокове единствено за Маришкия басейн, но това не означава, че газификацията ще спре дотам, стана ясно по време на дискусия по повод последния вариант на плана, организирана от КНСБ.
Предстои документът да бъде внесен в Брюксел на 15 октомври, но според участници в дискусията броени дни преди този акт той още не е напълно готов и се правят поредните последни корекции. По време на разговорите се чуха множество критики, включително и от земеделските среди, заради отпадането на напояването от плана.
Газификацията на всички въглищни мощности ще бъде анализирана от работната група, която е натоварена с изработването на новата енергийна стратегия, коментира служебният зам.-министър на енергетиката Ива Петрова по време на дискусията. Тя уточни, че стратегията ще бъде с хоризонт 2030 година, с перспектива до 2050 година.
Експертите, които работят по нея, отчитат различни сценарии за развитието на сектора и тя ще бъде съобразена изцяло с енергийния преход, какво се случва в цялостната икономическа трансформация - преходът в другите сектори и индустрии, както и с електрическата мобилност.
Енергийната стратегия ще направи анализ и на плановете за улавяне, съхранение и възможното повторно използване на въглеродния диоксид. В последните месеци се появиха няколко предложения от научните среди работата на Маришкия басейн да продължи именно чрез проекти за улавяне на въглеродните емисии. Досега обаче от Министерството на енергетиката няма ясна позиция по този въпрос, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според него вече е очевидно, че ще е нужна нова ядрена мощност, която заедно с възобновяемите енергийни източници и алтернативните горива, ще осигури енергийния преход на страната, предаде investor.bg.
Служебният премиер Стефан Янев анонсира преди ден, че работна група от няколко ведомства подготвя нова енергийна стратегия на България. Срокът на старата изтече през 2020 г. и досега не беше официално актуализирана. Това направи трудни преговорите с Европейската комисия по повод Плана за възстановяване и стратегията ни за въглищните мощности.
В началото на годината отиващото си правителство на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане нова стратегия за развитието на енергетиката до 2030 година, но тя така и не беше одобрена. В нея беше предвидено изграждането на два нови ядрени блока, големи инвестиции в проекти за съхранение на енергия и 2,1 GW зелени мощности.
Снимка: Bloomberg L.P.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК