Атанас Пеканов: Съдебната реформа задържа Плана за възстановяване

„В последните седмици с парламентарните групи водихме важни дискусии. Не бих казал, че в който и да е момент е имало ясен план, че Планът за възстановяване ще бъде подаден в рамките на служебния кабинет. Нашият план беше да имаме готов План в рамките на служебния кабинет“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

„Такъв публикувахме в средата на юни, след което имаше изслушване в Народното събрание. Срещнах се с голяма част от парламентарно представените партии, изслушах ги. След което миналата седмица имахме изслушване в Комисията по европейски въпроси, където са представени всички парламентарни групи. Политическите партии са тези, които ще го реализират в следващите години. Планът за възстановяване и устойчивост залага приоритети и реформи, които ще се случват следващите 5-6 години. Трябва да има яснота, че ще има приемственост. Сега, за съжаление, не се реализира редовен кабинет, но в някакъв момент се надяваме да имаме стабилен кабинет и той ще трябва да продължи нещата, които са заложени тук“.

Относно мненията и препоръките, Пеканов уточни, че „най-силният апел идваше от бизнес организациите, защото икономиката има нужда от тези средства. В този смисъл, трябва да вървим към финализиране на документа от страна на парламентарно представените групи. От друга страна обаче, остават двата отворени въпроса, които са големият обект на дебат с европейските институции – за декарбонизацията на икономиката и за върховенството на закона. Тоест, за мен сме успели да постигнем някакъв консенсус в България, че като цяло планът е добър и трябва да бъде внесен, но сега трябва в рамките на преговорите с европейската комисия да изчистим тези два въпроса. И тук съм казал много ясно, искаше ми се да чуя някакви мнения и предложения как да отговорим на тези очаквания. Огромни очаквания от страна на европейските институции. За съжаление не получих кой знае колко ясни предложения от партиите.

Във върховенството на закона, за съжаление, бих казал, че топката е в нас. Ние трябва да решим. Все пак реформите в сферата на правото и на закона са нещо, което една страна членка сама трябва да има ясна визия какво да прави.

Ние можем да имаме предложения като служебно правителство и като текуща изпълнителна власт, но в крайна сметка тези промени ще бъдат гласувани от някакъв бъдещ парламент след време. Някои такива реформи, включително промени в съдебната система, могат дори да изискват конституционално мнозинство. И това е проблем и от гледна точка на европейските институции, и от наша гледна точка. Ние не искаме да залагаме нещо, което е неосъществимо. От друга страна се очаква от нас да обещаем нещо, което отговаря, знаете, често получаваме критики от европейските институции, и тук пак казвам европейските институции, те не ни казват много ясно направете това и това. Именно защото в тази тема те не искат прекалено много да вникват. И тук все още предстои. Не сме изчистили напълно, какво точно ще им предложим, именно поради това, че една е консталацията, когато имаме парламентарно представени партии и те можеха да ни представят някакви мнения за това, друг е въпросът, когато остава само служебен кабинет. Ще трябва да се реши какво да се предложи в тази сфера“.

Атанас Пеканов е категоричен, че съдебната реформа задържа Плана към момента. „И тук ще продължим с дискусията. Ние организирахме и Министерството на правосъдието организира няколко такива дискусии. Както с експерти в тази сфера, така и с различни организации и институции, които са част от съдебната система. Но не се стигна до консенсус и тук ще търсим все още някакви решения. По-големият проблем обаче е в сферата на енергетиката.

Забавянето е лошо. Но то не е фатално, защото средствата ще са там. Те ще са там, когато и да предадем плана. Те са за нас. Но средствата ни трябват.

Най-важното нещо е в обозримо бъдеще проектите да започнат, защото проектите, зададени в Плана, имат един цикъл на живот от 5 години, те трябва да се реализират. Тоест, трябва да започнат проектите. Парите ще дойдат в някакъв момент, но е важно самото реализиране. Проектите да започнат, за да може те да се изпълнят в това време. Проблемът е чисто и просто да намерим баланс в това, колко грантове и колко финансови инструменти да има в тази програма за икономическа трансформация, както знаете, още със стъпване в длъжност Министерство на икономиката доста активно започна да се занимава с този компонент. Това е един от големите проекти в плана. Там бяха увеличени средствата с 300 млн. Като самият дизайн на мярката в момента беше направен от Министерството на икономиката. Като тяхната визия е, че трябва да вкарваме повече такъв елемент на финансов инструмент, защото финансовият инструмент значи, че фирмата, която ще се модернизира, ще трябва да върне тези средства, които е получила и това ще гарантира, че именно тези фирми, които ще работят на печалба, ще имат възвръщаемост, именно те ще взимат тези средства. Тоест, според визията на Министерство на икономиката – най-иновативните фирми.

На въпрос, кога Планът за възстановяване ще бъде внесен в Брюксел и кога България може да очаква първите средства по него, Атанас Пеканов отговори:

„Ние и Холандия, като и в двете страни, това е резултат от политическа несигурност. Резултат от това, че европейските институции искат да имат сигурност, че планът, който бъде предаден ще бъде и изпълняван. Трудно е да кажем кога, защото това зависи от преговорите, които предстоят именно по тези тежки теми в сферата на енергетиката и върховенството на закона.

Процесът е такъв - предава се планът, след което започват официалните преговори. В момента ние получаваме препоръки от службите на европейските институции, за да спазваме различните регулации ни дават насоки. В момента, в който предадем Плана, започва един разговор, който може да отнеме два месеца, три месеца, за финализиране, за подписване на договора. Тоест, на база на тези официални разговори ще разберем, кога ще се финализира.

По темата за преброяването вицепремиерът заяви, че хората могат да бъдат абсолютно сигурни за своите лични данни. „Говорим с експертите последните дни, че данните на гражданите са абсолютно защитени. Сривът наистина беше резултат от атаки към сървърите, но именно това е системата за защита, която блокира това да се случва, тоест да няма проникване в системата. Системата работи от два дни, според мен, постоянно и чудесно. Аз следя статистиките, започваме вече да стигаме темпа, който ние искаме, на всеки 6 часа да проверяваме как се движат числата. Апелирам хората да се преброят онлайн, много е важно. Защо е важно? Тази информация ще ни помогне за много неща, за много бъдещи решения, политики, стратегии, които взимаме. Буквално, дори темата за районирането стъпва на тези данни. Това е единствената пълна картина, която можем да получим за страната ни.

Всичко е направено по най-добри европейски практики. Тоест, хората понякога се чудят защо трябва да попълват това и това, голяма част от тази информация е наистина важна. Например, има въпроси, които буквално реферират към тази тема за декарбонизацията, има въпроси, как се отоплявате, това са важни въпроси именно, за да можем дългосрочно да виждаме, че може да се интервенира и да се дава подкрепа на домакинствата в една или друга сфера. Също така и за образованието, здравеопазването и така нататък. Затова е много важно хората да участват, важно е да участват онлайн, според мен, защото първо е по-бързо и спестява ресурс, и второ е по-безопасно в условията на пандемия. Това е, малко или много, отговорност на гражданите, за да помогнат на държавата да има пълната картина.

Атанас Пеканов говори и за инфлацията.„С висока икономическа активност идва и висока инфлация. За нас беше абсолютно очевидно, лятото на 2021, беше абсолютно очаквано да има високо ниво на инфлация. Защо? Защото има и много високи нива на икономически растеж, например България записа рекордно ниво във второто тримесечие на 2021 на икономически растеж на тримесечие от 9.6%. С него върви и по-високо ниво на инфлация. Зимните месеци, които бяха месеци на пандемия, на локдаун и ниска икономическа активност – ниски нива на инфлация. Това е очаквано. Разбирам притесненията на гражданите, че тяхната покупателна способност може да бъде намалена, но както казвам, това е част от процеса. Ниската безработица и високата икономическа активност, води до високи нива на инфлация. За мен това продължава да е преходен феномен, временен феномен, които идва точно от икономическото възстановяване. Има и друга позиция, която казва, че това ще остане за дълго време, но аз не виждам факторите, които ще донесат това, че във следващите години, инфлацията да остане на повишени нива. Защото, ако тя остане на повишени нива, централните банки винаги могат да повишат лихвените проценти и да се опитат да я укротят, но тя дълго време беше под желаната от нас инфлация от 2%. Защо беше? Защото има глобални фактори, които водят до намаляване на цените, глобализацията, в общи линии. И аз не смятам, че глобализацията толкова лесно ще бъде обърната назад, да, след пандемията има някаква тенденция, някои от продукциите да се връщат от трети страни в ЕС, но аз не вярвам, че тази тенденция ще е толкова силна. И последният фактор, който обуславя това в България и в еврозоната, са цените в сферата на енергетиката. Да, горивата поскъпват, но в световен мащаб. Истината е, че ако видим навсякъде, природният газ и всички други, в последните седмици удрят нови върхове и това е глобален феномен. Ние, като част от валутен борд, голяма част от нещата, които се случват в еврозоната, се случват и тук. Но, не на последно място искам да кажа, разбирам притесненията на гражданите, инфлацията е нещо, което исторически в България е натрупано като притеснение. Не трябва да игнорираме това притеснение, но мерките, които могат да се постигнат са през бюджета. В крайна сметка, затова апелираме, че актуализацията на бюджета е толкова важна“, каза вицепремиерът Атанас Пеканов.

Цялото интервю гледайте във видеото.