Александър Петров: Разводът не се случи. Последният валс танцуваме вече 32 години

В предаването „Опорни хора“ гостува поетът Александър Петров.

Какво се случи за този над 30-годишен преход? Тези песни, които ти писа тогава, звучат толкова актуално днес. Защо?

„Разводът не се случи. Последният валс танцуваме вече 32 години, времето не е наше и утре не започва от днес. Така че, явно тук, в този ъгъл на континента, има нещо особено и характерно. Ние сме някакъв особен микс между мачовщината на Крали Марко, Андрешко, Хитър Петър, бай Ганьо. Някакъв особен микс от неща, които в един момент ни предопределят и настоящето“.

Защо продължаваме да търсим новия месия? Не видяхме ли, че този начин на мислене не е много правилен?

„Точно този начин на мислене ни съсипа, защото не разчитаме, за разлика от проспериращи нации, които имат самочувствието и като нация, и като личности. Ние като че ли не се усещаме като личности, които можем да променяме света и себе си, и това е голяма трагедия. Всъщност, резултатът, изборите, които правим, са нашето настояще“.

Шоуто може да бъде политика. Политиката може да бъде шоу. Как гласува българинът? Струва ми се емоционално.

„Толкова социолози, политолози се мъчат да намерят някаква логика. Аз смятам, че преди всичко, българинът не е наясно със себе си и той не търси дългосрочни решения, иска всичко да е днес и сега. Този манталитет като че ли се натрапи от тази убийствена, комерсиална, не намирам точната дума, да грабнем всичко днес и сега. Тази консуматорска енергия, която ни се влива и с която израства поколението, тя се проектира после и в живота, и в изборите, които правим“.

Вървим ли към това да гоним младите хора от България?

„Категорично не ги връщаме, защото вече е ясно, особено за интелигентните млади хора, които учат навън и се реализират прекрасно, че тук всичко е много ограничено. Истината е, че интелигентните млади хора, които са навън биха могли да помогнат. Езиците са хубаво нещо, но едно време имаше голям наплив в езиковите гимназии, преди много години, и все още има, но в крайна сметка да знаеш един език е като да имаш шофьорска книжка. Това не те прави добър професионалист или добър мениджър, или какъвто и да е. Идвайки насам към студиото си мислех по повод ситуацията, която е сега в България, че до голяма степен управлението, което е сега в държавата прилича на шофирането. Първо трябва да знаеш къде искаш да отидеш, трябва да избереш пътя, по който ще стигнеш там и най-важното е да се движиш с правилната скорост“.

Ние какво знаем от тези три неща?

„Общо взето този избор навсякъде ни куца. Сега се радвам, че в някаква степен г-н Слави Трифонов отпусна педала на газта, но дали ще се получи диалог…“

А защо не искат да си говорят партиите? И как искат обществото да отиде следващия път да гласува, но с повече от 40%?

„Мисля, че до голяма степен егото надделява. А този модел, егото, мисля, че в последните години го отрекоха в някаква степен и въпреки това ние отново се връщаме и поглеждаме към него. Във всички случаи свръхегото е атрактивно и избирателят, както в шоубизнеса, обича да се идентифицира с някакъв герой. В някаква степен това свръхего, което се демонстрира от някои политически фигури, привлича малкия човечец, който няма свръхего, който е смачкан от бедност, от хиляди неща. Той започва да се възхищава на този герой в неговите очи и с това той подклажда егото. Аз си спомням първите години на така наречените митинг-концерти, много ми заприличаха в един момент на началото, с което започва една рок група. Те започваха по мазетата, по разни такива съвсем смачкани кьошенца, обаче фенките ръкопляскат, пищят и полека-лека това създава едно самочувствие, едно его. Казвам го не за друго, но защото първите ни ранни политици, благодарение и на тези митинг-концерти, които събираха страхотна публика, в един момент започнаха да гледат от високо“.

Защо българският народ се оставя да бъде излъган?

„Българският народ в голямата си цялост просто има нужда да бъде погалван, има някакъв мазохизъм в това. В един момент това нещо се проектира не ежедневно, но на всеки един избор, който се прави и другата причина е, че просто политическата система у нас така е изградена, че не допуска нещо различно от това, което е и което познаваме“.

Цялото интервю гледайте във видеото!