В предаването „Брюксел 1“ участва доц. Христо Костов, преподавател в Schiller International University и IE University в Мадрид
Да припомним случая, при който бяхте център на атаките на човек, който се представя за председател на организация от Торонто, но имахте чувството, че атаката идва от Скопие.
„В средата на май Драги Стойковски, който е бивш президент на Организацията на обединените македонци в Канада, се е обадил в основния университет, където преподавам- Schiller, с искане да бъда уволнен, защото съм български нацист, който е еквивалент също на някой, който отрича Холокоста, защото отричам съществуването на македонската нация. Също така книгата ми да бъде забранена и изгорена. Изпраща документ от две страници до ректора на университета, в който разяснява моята книга, която е на основата на дисертацията ми и се казва „Оспорвана етническа идентичност на македонската емиграция в Торонто, 1900-1996“, където аз разглеждам историята на емиграцията от географска Македония, най-вече в Торонто, и се занимавам с всички документи на различни етнически организации на църквите, като съм ги описал както в моята дисертация, така и в книгата ми“.
Преди години в трите българо-македонски църкви в Торонто стояха надписите на дарителите, които бяха написани спрямо стария български правопис. Сега има ли промяна? Какво е продължението на цялата тази история?
„Парадоксът е, че всичките надписи стоят непокътнати. 2007- 2008 година направих интервюта с хора, посещаващи тези три църкви, както и със свещениците там, и те ми казаха, че те продължават да функционират като български църкви. Наричат се официално македоно-български, защото са създадени с дарения от македонските българи, но нямат нищо общо с никаква етническа македонска идентичност. Понеже от университета не реагираха, твърдението на Драги Стойковски предизвика бурен смях. Юни месец той се е обадил отново със съжаление, че все още не съм уволнен и казва: „Жалко, че този български нацист все още не е уволнен, явно трябва да отида в медиите относно този случай.“ Искането му да говори с ректора отново му е отказано“.
Вие получавате разбиране от Вашите европейски колеги и от ръководството на университета, но знаете ли колко други български учени, които преподават в чужди университети, са обекти на такава атака?
„За съжаление нямам точни данни, но ако трябва да спекулирам, бих казал, че всеки, който в момента пише на пробългарски позиции, особено на английски или друг европейски език, би бил обект на атака. Всички тези документи да са в македонските архиви и хора да пишат дисертации върху тези документи като македонски, това за мен е недопустимо, това е фалшификация на исторически документи. Драги Стойковски и други македонисти се опитват да ни въвлекат в разни философски еквилибристики. Аз съм писал за това, че България е администрирала Вардарска Македония по време на Втората световна война, но това не е обект на моето изследване. Моят принос към науката беше да опиша документите на македонската емиграция в Торонто и да обясня, че когато говорим за македонски емигранти, това е географски термин, защото това са етнически българи и по-малко гърци, които идват, и че те правят асоциации- взаимоспомагателни дружества, църкви, и всички те са написани на български и по-късно на английски език. Няма документи, написани на македонски, защото той не е съществувал до 1944 г.“
Държавният секретар на Португалия по европейските въпроси Ана Закария направи изказване, че позицията на България по спора със Скопие трябва да се подхожда с разбиране, защото това е свързано с България като култура и език, явно е свързано със северномакедонския език, който някога е бил част от българския език и културните измерения на двете страни. Как си обяснявате това изказване и защо предизвика такава политическа буря в Скопие? Защо Португалия го казва в края на председателството си?
„Това предизвика политическа буря, защото Скопие по време на цялото председателство на Португалия твърдеше, че България не получава никаква подкрепа, че тези позиции са пещерен национализъм и никой в Европа не подкрепя България. Това беше шамар на северномакедонската пропаганда“.
Разбра ли ни Португалия в края на председателството си?
„Мисля, че Португалия има подобни проблеми, относно произхода на португалския език. Нямат спорове с Испания, защото въпросите се решават на цивилизовано ниво“.
На кои други страни можем да разчитаме в Евросъюза?
„Мисля, че ако нашите дипломати популяризират ясно нашата позиция, можем да срещнем разбиране и в Испания, където също има доста етнически езикови проблеми, също Италия, особено Гърция, във връзка с провокациите към Гърция от Северна Македония“.
Нашите съседи от Скопие предпочитат наименованието Северна Македония вместо Република Северна Македония. България трябва ли да реагира като Гърция?
„Разбира се, защото част от Северна Македония се намира в пределите на България. Македонците изпускат термина „република“, защото явно продължават с техните претенции към български земи. Техните партии продължават да подкрепят това, особено опозицията. Северномакедонската гледна точка е, че македонската организация не е държавна институция, а не е под егидата на северномакедонското правителство“.
Да Ви върна на въпроса - на кои други страни членки можем да разчитаме?
„Франция, Италия и Румъния, защото Румъния има подобен случай с Молдова, но там ситуацията е много по-различна, защото между Румъния и Молдова има много повече разбиране“.
Точно преди застъпването на ротационното председателство на Евросъюза избухна скандалът относно Института за близкоизточни и балкански изследвания, който насочи стрелите си към България главно. До колко може да се разчита на Словения и до колко Скопие разчита на Словения в рамките на предишното им партньорство в стара Югославия?
„Определено има някаква постюгославска солидарност. Именно затова Скопие разчита силно на Словения, но не мисля, че България може да разчита на Словения“.
До какво водят отправените тези сред европейските академични кадри?
„Въпреки че България и Германия бяха обвинени, че имат неофашистка колаборация против Република Северна Македония, много от сериозните европейски медии спряха да приемат тези материали, при което европейската академична общност беше бомбардирана, като факултетите на социалните науки в различни държави получават редовно материали, свързани с позицията на България, като например, че Македония бива наричана библейска земя, че българският език е диалект на македонския, как българската нация е измислена и така нататък“.
Словения обаче отрича да финансира този институт, отправящ гореизброените тези.
„Словения казва, че няма нищо общо с този институт, но, от друга страна, когато се обявява финансирането на института, от правителството на Словения твърдят, че разчитат на консултантски договори и на финансиране от различни организации, които включват словенската поща, държавни електрически компании, тоест държавни организации в Словения финансират този институт, но не и словенската държава“.
Трябва ли да излязат тези връзки наяве?
„Определено. На европейско ниво България трябва да говори за това, защото това е един парадокс. Словения твърди, че няма нищо общо с тях, а от друга страна, тези държавни компании са едни от спонсорите на този институт“.
Грешка ли направи България, че не подкрепяше активно позицията на Гърция?
„Определено мисля, че е грешка, защото Гърция е главен съюзник, те страдаха по същия начин, както и България, с нагли кражби, присвояване на история и исторически личности. Ако Гърция реши проблемите си, атаките ще продължат към България с цел присвояване на средновековната ни история и Възраждането“.
Цялото интервю гледайте във видеото!