Санкциите по закона "Магнитски"

Санкциите по закона "Магнитски" може да са екстремни за България, но са съвсем типични за световната икономика. Има ясни процедури в банката как да реагираме в такава ситуация. В нашия случай нямаше нужда да се променят някои от процедурите и правилата. Важно е да се разбере, че санкциите са политически и подкопават доверието на българския финансов сектор в тези лица. Финансовите институции по цял свят се опитват да избягват да работят с клиенти, които са санкционирани. Това заяви председателят на УС и главен изпълнителен директор на банка ДСК Тамаш Хак-Ковач в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

Какво се случва с клиенти на банка, попаднали в подобни списъци?

По думите му на подобни лица би било трудно да намерят банка или доставчик на финансови услуги.

"При такава ситуация банката трябва да анализира риска и да прецени за бъдещи действия. Общите условия на банката ни позволяват да прекратим отношенията с клиента. Ако клиентът е задължено лице, кредитополучател е доста по-трудно", заяви той.

Кредитиране на малки и средни предприятия, гарантирани от правителството

Ще има огромен интерес към този вид кредитиране, казва експертът.

"Ако правителството иска да подкрепи този сектор или друг, отговорността на банките е да го направи ефикасно и в това отношение е много рядка структурна програма, защото има ясно намерение от страна на правителството, че иска да подкрепи част от икономиката, попаднала под ударите на Ковид. Държавата използва банките, за да се направи това по ефикасен начин. Самата структура ще гарантира, че парите на данъкоплатците не се пилеят. За банката процесът е стандартна процедура по кредитиране, но вместо клиента правителството предоставя гаранциите", коментира той.

Как ще се формират лихвите по заемите?

"Не очаквам лихвите да бъдат преференциални. Смятам, че ще бъдат стандартните процедури за определяне на лихви. Трябва да се разбере, че лихвените проценти в корпоративното и в частното банкиране са доста ниски", заяви той.

Депозитните продукти в банките. Защото повечето банки отказват да сключват срочни депозити?

Според експерта срочните депозити нямат икономически смисъл за клиента.

"Важно е да се разбере, че срочните депозити са само една банкова услуга. Имаме разплащателни и депозитни сметки, спестовни сметки и инвестиционни продукти. Причината да решим да преустановим срочните депозити е, че клиента иска да има срочен депозит, защото спестява пари за определена цел. Клиентът жертва ликвидността на срочния депозит, защото достъпът до него е по-ограничен, отколкото до разплащателна сметка например или спестовна сметка. В настоящите условия на отрицателни лихвени проценти, парите няма да нарастват, а ще се намаляват. Тази ситуацията не е по вина на банките, това е паричната политика на ЕЦБ. Не е в интерес на клиента да има срочен депозит в момента", заяви той.

По думите му не се ограничава броят на хората с депозити. "Икономическият смисъл на банката е да се предлагат спестовни продукти за клиенти. Когато няма срочен депозит, това не ограничава средствата, които спестяващите могат да внасят в банката. Депозитите нарастват по редица причини. Една от причините е икономическата ситуация, друга - пандемията", обясни той.

По думите му в сектора на частното банкиране ипотеките нарастват, като всеки месец има рекорди по дадени ипотеки. Това се отнася и за потребителското кредитиране.

"Проблемът е, че търсенето в корпоративният сектор на кредитиране не е достатъчно голямо. Има няколко причини за това - фирмите имат пари. Освен това решенията за инвестиции отнемат време. Очаквам, ако несигурността от ситуацията от пандемията намалява, световната икономика и нивата на ваксиниране нараснат, тогава решенията за поемане на риска за инвестиции ще нарастват", коментира той.

Има ли балон на имотния пазар?

По думите на Хак-Ковач няма опасност от балон, тъй като цените на активите се увеличават, цените на имотите, акциите и стоките се увеличават.

"Цените на имотите се увеличават не само в България, но и в ЕС и САЩ, където за година цените на имоти са се увеличили с 20 на сто. Балон се получава, когато стандартите на кредитиране на банката се променят с станат много "хлабави", както стана по време на финансовата криза през 2008 г. Стандартните за кредитиране са стриктни и стига да останат същите няма риск от балон. Социална отговорност е за нас да даваме кредити само на кредитополучатели, които могат обслужват кредитите си", заяви той.

Цялото интервю гледайте във видеото!