„Аз апелирам за широка лява коалиция, откакто съм в политиката и съм правил такава коалиция. Описал съм го и в своята книга. Тогава бяха 16 партии и при това бяха много солидни формации. Сега ми липсват партии като социалдемократите, като земеделците. И все пак, дори и в този относително по-малък, по-свит формат, това вече е нещо по-различно. Това носи ново качество на левицата“. Това каза в предаването „Опорни хора“ Георги Първанов, президент на Р България 2002 - 2012г. по повод обединението на левицата.
„Обединението не единственият аргумент, въпреки че то се посреща много позитивно. Аз получавам десетки, да не кажа стотици, обаждания, в които хората приветстват това, което се случва. Но, както на времето, тръгвайки за победа, аз си бях записал „промяна+обединение=успех“. Липсва ми промяната. Новата коалиция трябва да обоснове промяната, да обоснове различна политика от онова, което беше, защото идеята за ревизията не е достатъчна да мотивира хората. Едни избори вече минаха под знака на ревизията. Не знам какво ще се случи и не искам да бъда лош пророк, но това категорично не е достатъчно. Ако искаш да печелиш избори трябва да си позитивен, трябва да накараш хората да повярват, че си носител на нещо по-различно“, казва Георги Първанов.
„Не знам защо госпожа Дончева е извън коалицията. Аз не съм присъствал на тези преговори. Бих предпочел името да бъде „Коалиция за България“. Онова име, с което създадохме голямата коалиция преди време, на което държим, но тогава имахме три години, сега имаме три дни и куп други неща. Знам, че тези неща не са леки, затова ние решихме да не забавяме процеса на обединението. Мисля, че като цяло се получи добре“.
Относно недоволствата от страна на социалистите в някои градове, Георги Първанов заяви:
„Сигурно някои от хората имат своето основание. Винаги е било така, винаги е имало недоволни, но сякаш този път напрежението е по-голямо, но то не идва от листите, от това кой на кое място е. Аз мисля, че то е натрупано през годините и сега просто избива. Но каквото и да е, пътят продължава, ние трябва да вървим напред. След това ще анализираме кой къде е сгрешил“.
„Дали са достатъчно местата на АБВ в листите е трудно да се каже. Винаги хората искат да са повече представени, но ние не сме недоволни. Ние влизаме с позитивизъм в тази коалиция и затова приемаме и някои по компромисни места, само и само нещата да се случат. Това е по-важно, отколкото да се борим за едно трето, четвърто място“.
„Още 2012 година, на изхода от президентството, аз бях заявил, че нямам работа в парламента. Когато си бил президент, не можеш да отидеш в законодателната дейност, въпреки че аз не я подценявам по никакъв начин. Доброто партньорство, добрата коалиционна култура изисква да оставиш партньора си да изприказва своите неща, своите позиции. Тоест в случая, аз вече бях казал в Шумен на една среща с читатели, че няма да се кандидатирам нито за депутат, нито за президент и този въпрос трябва да се счита за приключен. И в този смисъл, не беше проява на добър тон да се коментира след нас. И то много категорично, едва ли не сякаш някой ни забранява“, коментира Първанов.
„Пътят продължава, няма да се ровим във всяка реплика, но отново ще кажа, добрата коалиционна култура изисква много добро уважение към партньора. Аз помня един пример с д-р Дертлиев, светла му памет. Тогава БСДП не бяха голяма партия и сега не са голяма партия, но уважавайки авторитета на доктора, аз измислих идеята за стоте интелектуалци на България, които да бъдат поканени извън партийните апаратчици. Написах писмото и накрая оставих място и д-р Дертлиев се подписа. От уважение към него, към социалдемокрацията и като израз на една такава култура, която всеки трябва да има“, спомня си президентът.
Относно информацията, че Георги Първанов ще се кандидатира за трети мандат, събеседникът уточни: „Не знам и не ме интересува. Такива неща витаят в публичното пространство. Прочетох някъде, ваш колега, журналист го беше написал. Отново ще кажа. Няма да съм аз този, който ще обърка работите на формиращата се лява коалиция. Напротив, аз давам всичко от себе си, за да се случат нещата добре“.
Вигенин каза, че е време за прошка, че е време да се преглътне егото.
„За себе си мога да кажа, че съм над тези неща. Мога да си го нося в себе си, но никога не бих го изразил. Самият факт, че ние предложихме такава коалиция, обосновахме я, е израз на стремежа ни да загърбим тези тежки думи, квалификации и обвинения. Сега диалогът е много добър, аз съм доволен, макар че съм малко встрани“, коментира Първанов.
На въпрос, дали тази коалиция ще продължи и за президентските избори, Георги Първанов заяви: „Няма такава договорка, но аз съм за това. Когато правихме коалицията, тя беше стратегическа, за много избори напред без да се ограничава във времето. Нищо по-естествено от това, когато сме заедно на парламентарните избори, да бъдем и на президентските избори, но тъй като колегите не бяха готови да поемат такова решение, ще го вземем на другия ден след изборите. Надявам се в една позитивна атмосфера“.
Би ли подкрепил президентът Първанов кандидатурата на Румен Радев и Илияна Йотова, въпреки критиките към сегашния президент?
„Критиките не са израз на негативно отношение. Критиката може да бъде и остра, и дано има кой да чува критики. Разбира се, когато му дойде времето, когато седнем да обсъждаме, надявам се и да подпишем споразумение, по-вероятно е това да се случи. Надявам се тази предизборна кампания да не роди тежки отношения, които да хвърлят сянка върху по-нататъшното ни взаимодействие“, отговори Георги Първанов.
Що се отнася до скандалите и предизборната кампания, президент Първанов бе категоричен:
„Това се е случвало почти винаги. Няма разлика дали е редовен или служебен кабинет. Те имат същата отговорност пред избирателите и пред хората. Аз не одобрявам такъв стил и може би това е обяснението, че аз така и не направих служебен кабинет. За десет години, за разлика от някои колеги, които за един мандат направиха по два, по три, може би. Тоест, по-добре е президентът да стои над тези неща. Той да бъде арбитърът, когато това се налага. Не бива да бъде използван като лост за разправа с политическия противник. Това се отнася още повече за служебния кабинет“.
На въпрос, дали президентът Румен Радев е използван като лост срещу ГЕРБ, Георги Първанов отговори:
„Не твърдя такова нещо, просто съветвам това да не се допуска, като мачкане на опонента, и то мачкане от служебен кабинет, чиято работа е да организира изборите и аз очаквам да видя подготовка, да видя свършена работа, защото няма време. Там има едни капани, включително това с машинното гласуване, които могат да доведат до голямо напрежение в деня и след изборите. По-добре да се захванат главно с това, като аз не изключвам необходимостта от ревизия на някои управленски решения, грешни, корупционни практики. Но когато общественото пространство се пренасити и когато всички медии говорят само за това, в един момент хората престават да чуват. Има търпимост, има предел на чуваемостта у хората, така че, чакам да почне същинската кампания. Искам да видя кой с какви идеи управленски и стратегически ще тръгне, защото още един калпав парламент, който да не направи нищо, ще се компрометира парламента и парламентаризма. Депутатите идват и си заминават, но идеята за парламентаризма да се компрометира, това е тежко поражение“, каза Георги Първанов.
Ще бъде ли следващият парламент още по-фрагментарен?
„Тук става дума за два типа коалиция. Едните са предизборни. Когато сме в избори, целта е да се разграничим. И затова ние казваме колко сме различни, какво ни отличава от опонента. На другия ден ние трябва да започнем да гледаме какво ни събира, защото аз съм правил тройна коалиция, не бягам от определението „архитект“ на този формат, и знам колко е трудно. След втория мандат беше невъзможно отношението между двете първи големи формации и затова смятам, че някои от партиите могат да снемат тезите за партии на статуквото. Говоря за левицата. Левицата не може да бъде подведена под този знаменател. Време е вече да се мисли какво става на другия ден, защото който ще управлява очевидно няма да може сам. Ще трябва да намери солидни партньори. Твърдя, че левицата в този и вид, може да бъде стълб на солидарното и солидното, стабилното управление на страната“, категоричен е Георги Първанов.
Тази година се навършват 40 години от атентата срещу Йоан Павел II и 35 години от освобождаването на Сергей Антонов от италианския затвор. Как трябва да се почете паметта му?
„Много важно е да не забравяме този случай, защото тогава върху България се изляха много грозни и тежки обвинения в продължение на десетки години. Разбира се, това беше преодоляно, благодарение на адвоката, благодарение на усилията на нашата дипломация, журналисти, служби и ние трябва да сме им признателни. Трябва да оценим високо мъжеството на Сергей Антонов и ние имаме идея да поставим паметен знак. Може да е на летището, може да е и на друго място, но да не забравяме, защото тогава България и българите показаха характер, както и по либийския случай. Моята теза, разказана обстойно в книгата, е, че ние ги спасихме. Ние принудихме Европа, Щатите да ни подкрепят, ние принудихме Кадафи да си плати и не Саркози или емира на някоя арабска държава е имал решаваща роля. Ние го направихме“.
Цялото интервю гледайте във видеото!