„Президентът Радев взе в самолета си президента Пендаровски, като това представлява знак за добронамерената българска политика по отношение на Северна Македония, като първият знак за това е признаването на тази държава от България чрез подписването на договор с нея“. Това каза в предаването „Брюксел 1“ проф. Кирил Топалов, член на смесената историческа комисия между София и Скопие и бивш посланик във Ватикана по повод съвместното посещение на президентите Румен Радев и Стево Пендаровски в Рим и Ватикана.
„Ние, българите, подарихме на македонците около 150 съветски танка, за да се защитят от албанските разбойници, които ги нападаха. Подпомогнахме ги с храни и горива по време на ембаргото и след толкова оказана подкрепа от наша страна силно се надявахме, че е настъпило времето на нашите приятелски, дори братски отношения. Но, уви, не се оказа така“, казва проф. Топалов и допълва.
„Аз лично съм доста скептичен по тази тема, защото министър-председателят Заев също проведе разговори с дружелюбен тон с българските представители. Аз бях посланик там през 2018 година, когато организирахме едно всеобщо честване на празника на Светите братя Кирил и Методий с обща литургия в базиликата „Сан Клементе“, на гроба на св. Кирил, придружена с общо тържество вечерта в българското посолство“, връща се към спомените бившият посланик във Ватикана.
„Разговорите ни бяха приятелски и установихме, че както ние имаме роднини в Македония, така доста македонски народни представители имат роднини в България. Беше едно прекрасно общо честване. На следващата година обаче македонците не пожелаха да организираме общо честване, не присъстват на поклонението пред паметника на Иван Вазов в Рим, тъй като нашият велик поет изказва слова в своя цикъл „Македонски песни“, които те не желаят да признаят за истини и да ги възприемат, като например, че Македония е наша, българска, че българският народ винаги се е борел за свободата на Македония“, разказва исторически факти професорът.
„На тържеството следващата година дойдоха само двама македонски представители за кратко време и след това си тръгнаха. С тези си действия показаха, че когато нещо не им се угоди, те стават съвършено други. Аз лично не вярвам на топлите чувства нито на Пендаровски, нито на Заев, защото ги следим вече от толкова години и забелязваме, че те надъхват народа и обществеността си срещу България, а когато се срещат с български народни представители, проявяват лицемерие, както например прегръдката между Заев и три пъти по-едрия от него Бойко Борисов. Пендаровски има малко по-друг стил, но така или иначе аз лично вече не вярвам на тяхната искреност, а искрено се надявам отношенията да се стоплят, от гледната си точка на учен, на българин и на потомък на македонски българи“, казва Кирил Топалов, като разказва и своята история.
„Моят дядо се е борил във всички балкански войни, в Първата световна война, организирал е Илинденско-Преображенското въстание, Охридско-Дебърско въстание и т.н. Ние желаем да постигнем стопляне на отношенията, ние също имаме роднини на тази земя, но понякога мен ме хваща страх, когато виждам как разсъждават някои от тях.
В периода 1944- 1947 година там се извърши зловещ геноцид над всички, които се смятаха за българи, притежаващи българско самосъзнание. В лагерите бива избито всичко българско наред. Македонците избиха дори комунистите си, които искаха да се изграждат добри отношения. Има тежки наслоения в съзнанието на хората, които трябва да се преодоляват“, категоричен е в оценката си професорът по история.
Според него, македонците много се надяват на външна намеса. Те се надяваха още когато беше германското председателство и казваха: „Сега Меркел ще натисне българите и те ще ни пуснат“. Но Меркел заяви, че това е двустранен въпрос и трябва да бъде разрешен от двете страни, без външна намеса. Разбира се, всяка държава, която има председателство, иска да направи нещо, с което да се запомни. Ние, например, се запомнихме с това, че въведохме темата за Западните Балкани, ние искахме да вкараме Македония в ЕС. От страна на македонците съществува българофобия, в техните учебници ние сме наречени „диваци“.
Ние казваме: „Да, от 1944 година вие имате друга държавна идентичност, вие сте държава“, но не можем да признаем, че допреди 1944 година нашите деди са били небългари или че не са говорели на български език“, изразява позицията си на учен и историк проф. Кирил Топалов.
Проф. Топалов смята, че Скопие непрекъснато се надява на неща, които никога не биха били от полза за македонците. „Те трябва да се надяват само на едно - на братско и приятелско отношение с България, на почтено спазване на договора, на признаване на българската етническа идентичност до 1944 година. Ние дори признаваме техния език, въпреки че той си остава остаряла диалектна форма на българския. Но те искат да им признаем невъзможното- че нашите деди не са били българи, че Самуил не е бил български цар, че братя Миладинови не са събирали български народни песни, както са озаглавили сборника си“.
В същото време, президентът Пендаровски каза, че застава зад всяка дума от двустранния договор, подписан между София и Скопие.
В предаването гостува и Томе Блажевски от РСМ.
"Радвам се, че има повече млади хора, които четат за своите корени. Хората се осъзнават," казва представителят на Фондация "Македония" в Охрид Томе Блажевски по повод продължаващата у нас инициатива "Дари българска книга в Македония".
Над 5000 книги са дарени вече в РСМ, достигнали са до над 2000 семейства.
"Преди 6 – 7 години и аз, като съм чел български книги за дейците на ВМРО, когато четях "македонските българи", не ми беше ясно, казвах си – не може да е така, но после като чета спомените на нашите дейци и войводи – виждам, че всички са казали как се чувстват и те са чувствали като българи или македонски българи и аз се питах какъв съм аз, след като нашите дейци са били българи. Аз съм това, което са били и те," разказва Томе Блажевски.
"Българин съм," казва Томе Блажевски. "Първо го осъзнах, после взех и български паспорт."
Фондация "Македония" раздава и пакети сателитна българска телевизия с подарък едногодишен предплатен абонамент. 370 семейства са се записали в листата на чакащите. "Малко сме раздали засега по финансови причини, но стотици чакат," казва Блажески. Фондацията продължава да набира дарителски средства за закупуването на още книги и пакети с българска телевизия.
Целите интервюта гледайте във видеото!