Един неописуем стремеж към съвършенство бяха часовете по краснопис в училище. Истинско изкуство, което обаче сякаш днес е позабравено. Новите технологии отнеха от красотата на писане, защото сега сами избираме шрифта на буквите и тяхната големина.
"По принцип шрифтът като такъв е исторически обременен, буквата А има дълга история, идва от египетските йероглифи. След това във финикийската азбука се обръща на дясната си страни и става като стреличка. Това разказа в студиото на "България сутрин" преподавателят по "Шрифт и калиграфия“ в НХА Красимир Андреев.
Според проф. Виктор Паунов, ръководител на катедра "Книга, илюстрация, печатна графика", азбуката и словото са идентичността на една нация.
"Става дума за идентичност. Просвещението и словото са идентичността на една нация, и тя не е отстоява лесно. На най-високо държавно ниво трябва да се приложи. Практически вече може лесно да се направи. Да се изведе като образ, който да защити позицията на българските графици, занимавали се с това много десетилетия. Можеше да се случи това нещо, още когато България стана член на ЕС, и да въведем нашата графична система, както е станало по времето на Светите братя Кирил и Методий", заяви проф. Паунов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Имаме български вариант на изписване на кирилица, има и руски. Преподавателят по "Шрифт и калиграфия" обясни разликата.
"Руският вариант - той се е развил през времето на Петър I при една реформа. В нашия вариант има едни много закръглени малки букви, по-лесни за четене. В нашата азбука има много повече закръглени неща", посочи той.
Проф. Паунов обясни каква е връзката между шрифта и илюстрацията.
"В книгата е! Много е дълбока, голяма, столетия е отработвана тази връзка. Така или иначе говорим за дизайн, рисунка, изображение и шрифт. Винаги сме търсили точно тази връзка да бъде реализирана. Но много хора не я виждат. Добре направеният дизайн винаги отчита и реалното приложение на този краен продукт", изтъкна още той.
През годините са създадени и специални шрифтове за монитор.
"В крайна сметка технологията на печата винаги е имала отношение. Шрифтът е исторически обременен. Буквите в компютъра трябва да бъдат много добри. Шрифтовите художници създават букви за монитор, има много различни шрифтовете за книга и компютри. Сега има резолюция, има разлика в горните и долните дължини на малките букви", обясни събеседникът на Мария Константинова и Мирослав Димитров.
Проф. Паунов отбеляза ролята и значението на днешния празник.
"Това е бил празник, който дефинира националната идентичност, трябва да се пази - словото, писмеността, и през тях просвещението - това са опори, които трябва да пазим и усъвършенстваме".
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК