"Най-бедната в ЕС, но чудно красива страна: общо взето това е всичко, което знаем за България, а тя все пак е член на ЕС. Затова нека научим повече за нея." Така започва едно от последните издания на предаването "Aлфа" на германската обществено-правна телевизия АРД. Дължината му е почти 30 минути и цялото е посветено на България - географско разположение, история, политика, икономика. Гост в студиото е проф. Улф Брунбауер, австрийски историк, директор на Института за източни и югоизточноевропейски изследвания към университета в германския град Регенсбург. В разговора с него водещата Биргит Капел се опитва да разбере защо България е толкова бедна и има ли надежда за страната - след изборите и след пандемията.
"България не винаги е била бедна"
"Брутният вътрешен продукт на човек в България е 9,722 долара, докато в Германия е 46,473 долара. България безспорно е бедна, хората получават ниски заплати, но защо?", пита водещата. "Роля играят множество комплексни фактори: първо нека не забравяме, че преди 35 години, в края на 1980-те, в България са живели 9 милиона души, а сега - под 7 милиона. Страната е била една от най-индустриализираните в света по време на социализма. Но през 1990-те, при пълния срив на промишлеността, която така и така не би била конкурентоспособна в условията на пазарно стопанство, непрозрачната и белязана от корупция приватизация води през 1996 и 1997 до пълен икономически колапс, включващ и огромна инфлация. Това е дупката, от която тръгва развитието на България - много бавно и с цената на големи жертви. В сравнение с онова време днес ситуацията е значително по-добра, но наваксването не става бързо. Към това се добавят и някои политически грешки, в резултат на които сега България не изживява такова възраждане, включително в промишлен план, каквото виждаме например при северната ѝ съседка Румъния, която през 1990-те беше дори по-бедна", обяснява проф. Брунбауер, цитиран от DW.Младите българи, които трупат опит навън
Това, че една страна не се развива особено добре обаче за някои може да бъде и шанс, изтъква водещата и преминава към темата за миграцията. Шанс например за младежите, които заминават да учат в чужбина, работят там известно време и после се връщат в родината си с иновативни идеи, посочва тя. "23 000 млади хора са обърнали гръб на България през последните години, но има и нова тенденция: 11 000 са се завърнали, повечето от тях - с висока квалификация", става ясно от кратък репортаж от София, излъчен в предаването. В него АРД среща зрителите с 33-годишният Кристиян Митов, който е завършил икономика в Дюселдорф и преди пет години е основал туристическа агенция в София. Първо разхождал туристи из града с един стар трабант - в рамките на т.нар. "комунистически турове", с които имал голям успех. Днес вече притежава шест трабанта и има множество сътрудници. Кристиян Митов има около 25 000 клиенти годишно, за него именно България в момента е страната, в която си струва да се инвестира. "В България има много повече възможности да започнеш нещо ново, отколкото в Германия например", казва пред АРД Кристиян. "Например да въведеш тук неща, които в Германия например са отдавна познати."В репортажа, който е заснет преди пандемията, виждаме и 24-годишната Гергана Манолова, която е следвала икономика във Виена и в Лондон, а днес е главен мениджър на голям и популярен нов софийски ресторант. "Непосредствено след като завърших висшето си образование, се върнах обратно, тъй като тук се откри тази възможност. Страната предлага прекалено големи шансове - те трябва да се използват, както направих аз." Гергана обаче признава, че след време може да се премести и в друга европейска страна. Защото Европа не е застой, Европа е движение, казва младата жена.
Дали тези завръщащи се млади хора са повод за надежда, пита водещата на предаването. "През последните 20 години България губи голяма част от населението си. Но в последно време се връщат млади хора, научили неща, които могат да приложат в страната си", казва проф. Брунбауер. Вярно, пандемията изправи и България пред огромни предизвикателства, не знаем как ще се развие това, но все пак има надежда, смята той. Експертът се връща към положителния пример с Гергана Манолова и изтъква, че България е една от страните с най-голям дял жени на ръководни позиция. "Около 42% от мениджърите в страната са жени. Това е похвално. България е сред първенците в Европа. Това отчасти е наследство от социализма, когато еманципацията на жените е била важна политическа цел. А ето пък че днес много млади българки учат навън и после се връщат се със самочувствие. Не трябва да си затваряме очите за това положително развитие", казва проф. Брунбауер. "Надеждата са именно тези млади хора. Повечето засега се връщат концентрирано в София.Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК