Д-р Чавдар Ботев: Проблеми с тромбоцитите има и при Moderna, и при Pfizer/BioNTech

Европейската агенция по лекарствата потвърди, че ваксината AstraZeneca предизвиква тромбози, дори и в много редки случаи.

"Всеки един аспект трябва да се погледне от три страни. Първото е политика, второто е бизнес и третото е реалност". Това каза в предаването "Опорни хора" хематологът д-р Чавдар Ботев.

"Ако погледнем от страна на политиката, в Съединените щати ще бъдат приложени ваксините на Modernaс приблизително 38% и Новавакс. Тоест местните производители основно ще владеят 70% от пазара, а за останалите ще остане 30%, включително и Johnson & Johnson като една многонационална компания. Ако погледнем нещата в Европа, те са подобни. Сега ще изскочи една ваксина, която се казва CureVac, така че реално ще се получи същото. От политическа гледна точка тази ваксина, английската, остава малко като сираче.

Втората точка са средствата. Тук трябва да кажем, че по принцип в Съединените щати направиха подбора и регистрацията на ваксините, като инвестираха 10 милиарда долара в този проект. Средно по 2 милиарда отидоха за регистрацията на всяка една от петте ваксини. Това е един много голям проблем. Избраха се най-скъпите ваксини.

Ако погледнем и от тази гледна точка, ваксината на AstraZeneca е просто за жълти стотинки. И тук се получава един много интересен феномен - на американския пазар ваксината на Новавакс леко изостава и може би тя ще получи част, като компенсация, от пазара на AstraZeneca.

Сега нека да погледнем реалността. Действително се получават някакъв процент от случаи на тромбози, като искам да кажа, че това е една много особена тромбоза, подобно намаляване на тромбоцитите има и при другите големи ваксини. Става въпрос за Modernaи тази на Pfizer/BioNTech", категоричен е д-р Ботев.

Що се отнася до РНК ваксините, експертът смята, че там проблемът се казва имунна тромбоцитопения и всъщност основните случаи на тези, които са починали, на практика са от анафилактични алергични реакции - процентът е доста близък до този на AstraZeneca.

Според д-р Ботев, информацията се публикува и може да се каже, че до голяма степен ваксините са почти равностойни. Тези, които се ваксинираха с ваксината на AstraZeneca, имат реакции с висока температура, което е много сериозен проблем, защото това може да отключи други състояния, включително тези тромбози, за които говорим. Подобен тип тромбози аз съм лекувал 30 години. Тоест в България този тип тромбози, без да има ваксини, ги имат някъде около 100-150 човека, 10-15 са починали. Възможно е да има хора, които имат някакъв лек вариант на това заболяване и ваксината да го отключи.

Интересно е, че този тип проблеми се дължат на бактерии. Една група в Германия, която се занимаваше с тези проблеми, откри, че през 2011-та по време на криза с ешерихиа коли, се разболяват много хора, имало е и починали. Същата група установява сега, че има нещо подобно и с ваксините. Всъщност, това е проблемът с така наречения комплемент. Това са тромбози, при които се активира особена съставка, наречена комплемент, в нейното активиране могат да участват бактерии и вируси. И нека да кажем нещо много интересно - всичките работят основно със спайк протеин, тоест това е протеинът, с който вирусът се захваща основно за ендотелните клетки. След това, когато последва имунологична реакция, на практика се унищожават съдовете. Това означава, че всичките ваксини би следвало да имат такъв проблем, но на практика те нямат. И това ни навежда на мисълта, че има нещо специфично във ваксината на AstraZeneca, което го отключва.

AstraZeneca е фирма, която сравнително отскоро се занимава с ваксини - тя има една за грип и това е втората й ваксина. Тя не е с този опит, както другите големи фирми и искаше от научна гледна точка да направи революция. Основният проблем на този тип ваксини е, че се използва аденовирус, така наречените векторни ваксини, и това е един много голям проблем. Защото ако вие преди това сте срещали този вирус, на практика имунологичният отговор се разделя на две. Един път срещу частите, които са имплантирани от коронавируса, другия път срещу аденовируса, а аденовирусът може да е много по-силен като реакция. За да избегнат този феномен, те всъщност използват маймунски аденовирус, с който на практика хората не са се срещали и са девствени в това отношение. Тоест, предполага се, че ще е по-добър ефектът", казва д-р Чавдар Ботев.

Цялото интервю гледайте във видеото!