Доброволен отказ на парламента да контролира управляващите. И партии под наем, чиято цел е само една – да обслужват. Защо бариерата между обществото и властта се задълбочава?
Има една добра и една лоша новина. Така Калина Влайкова разказва в едно изречение предизборната кампания. Макар и вече извън професията, тя остава знаково име в политическата журналистика.
"Добрата е, че тази кампания по нищо не се различава от кампаниите, които съм гледала досега. А лошата новина е, че тази кампания по нищо не се различава от тези, които съм гледала досега", каза тя.
Положението е "още от същото".
"Виждаме партийци, които обикалят заведенията и търсят справедливостта непосредствено преди изборите. Виждаме партиите под наем, които изникват, само за да обслужат някого, после да се скрият и да не чуем за тях през следващите 4 години", допълни Влайкова.
А преградите между властта и хората са все повече. И вече приемат различни форми.
"Джипката е символ, какъвто беше и оградата на Народното събрание преди няколко мандата. И в двата случая става въпрос за едно и също нещо - дистанцията между елита и гражданите", подчерта журналистът.
Народното събрание доброволно се отказа да контролира властта. А резултатът е този, който виждаме, смята Калина.
"И което е по-лошото за мен - отказа се от правото си да мисли", категорична е тя.
Заглушаването на журналистите в бившия Партиен дом Калина описва с един пример. Като млад репортер тя трябва да напише дописка в "24 часа" за депутат, обвинен в злоупотреби.
"Косвено ме упрекна в манипулация, леко ме заплаши със съд и ме убеди сама мен, че аз съм един клеветник. Днес този разговор не е възможен. Днес си давам сметка, че бих се борила за правото на този депутат да ме разплаче отново. Той имаше възможност да комуникира директно с мен. А аз имах възможност да комуникирам директно с него", каза още разследващият журналист.
Вижте повече в репортажа на Виолета Русенова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК