Часове наред евролидерите обсъждаха разпределението на ваксините в Европейския съюз. Но пълен компромис не беше постигнат, тъй като разговорите бяха само за допълнителните 10 милиона дози на "Пфайзер", които ЕС ще получи през април. Обещано бе доставките на ваксини да се пропорционални между всички държави-членки. Така България трябва да получи още 155 000 дози - толкова е квотата на страната ни, съотнесена към цялото население на ЕС. Евролидерите са обсъдили и руската ваксина „Спутник V”, която е възможно да бъде одобрена най-рано през юли. Срещата не мина и без назряващото разделение между двата лагера в съюза. Ангела Меркел отправи критики към Групата на шестте, оглавявана от австрийския канцлер Себастиан Курц, в която е и българският премиер Бойко Борисов.
Лидерите на шестте държави по-рано обвиниха Еврокомисията и големите европейски страни за разпределението на ваксините. Според договорите с производителите през второто тримесечие всички страни в ЕС ще получат повече ваксини в сравнение с първите три месеца на годината. В настоящата ситуация Европа трябва да бъде независима в производството на такива лекарства.
Евролидерите се съгласиха, че на този етап трябва да останат ограниченията, в това число и за маловажните пътувания, които бяха въведени в общността заради пандемията. Темата беше обсъдена и с американския президент Джо Байдън, който участва във видеоконференцията. Това е първото участие на американски държавен глава в европейска среща на върха от 2009 година насам.
Кое предизвика това участие и какъв ще е ефектът от разговора - говорим в предаването "Брюксел 1" с Асен Агов.
Разпределението на ваксините в ЕС остава гореща тема и след срещата на евролидерите, които не се разбраха за разпределението на 10 млн. дози от „Пфайзер“. Какъв беше ефектът от досегашните мерки и какво да очакваме - говорим с д-р Стойчо Кацаров.
Доколко верни са данните в статистиката за разпространението на COVID – 19?
„Ето един пример за липсващи данни. Съобщават колко положителни теста има на ден. Но никога и до този момент не се казва, колко от тези тестове са правени за първи път. Защото тестове се правят на хора по няколко пъти“. Това каза за предаването „Брюксел 1“ д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
„Ако вие се разболеете и имате положителен тест, той се регистрира от статистиката. След десетина дни лечение се прави повторен тест, който се очаква да бъде отрицателен, но той може да бъде и положителен. Той също влиза в регистъра. Но това не е новозаболял случай. Това е един и същи човек, който има два теста. На някои хора се правят по няколко теста. Статистиката казва само общата бройка. Но ние не знаем от тези 4 хиляди души, колко са с повторни тестове, защото част от тях са така. Т. е. ние не знаем истинското число на заразените“.
Според д-р Стойчо Кацаров, има проблем и с отчитането на смъртността. „М. г. починалите в България са с 18 000 повече, отколкото е било средногодишно за последните 5 години. От тях една трета са с причина на смъртта „ковид“. А другите?“
„Кривата на смъртността е епидемична, тя е крива на инфекциозно заболяване. При други заболявания, като сърдечно-съдови или онкологични, тази крива няма този характер - да прави пик и да слиза надолу. Тя е плоска крива“, обясни д-р Кацаров.
Според експерта, „тук очевидно става дума за хора, които най-вероятно са починали от „ковид“, но просто не са били тествани. А те не са били тествани, защото до декември тестовете бяха платени. Те станаха безплатни през декември. Това е бариера. Не всеки може да си позволи да плати 100 лв.“, категоричен е д-р Стойчо Кацаров.
Целите интервюта гледайте във видеото!