Повечето градски части в България трябва да ограничат трафика, за да се преборят с нарастващите нива на замърсяване на въздуха. Това призова Европейският алианс за обществено здраве (EPHA), призив, стъпващ на основата на ново широкообхватно проучване на транспорта.
Забраната на замърсяващи превозни средства би могла да спре с до 23% и съответно 36% замърсяването с вредните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в големите градове с население от над един милион жители, като по този начин спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разходи, както установява проучване, проведено от Европейския алианс за обществено здраве (EPHA). Организацията представлява повече от 80 НПО-та в сферата на общественото здраве, пациентски групи, здравни професионалисти, групи от пациенти и организации за борба срещу неравенствата в здравеопазването, включително Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна смърт в резултат от фактори, свързани с околната среда според Европейската агенция за околната среда, като тази цифра е най-висока в големите градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха причинява заболявания, които са свързани с по-високи нива на смъртните случаи от Ковид-19. Ограниченията в резултат от пандемията, наложени от м. март 2020 г., бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща обратно и в някои големи градове сега дори е по-зле, отколкото преди пандемията. От 2011 г. България е в нарушение на Правилата на ЕС за качество на въздуха.
Ограничаването на замърсяващи превозни средства от градове, като например Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-добри резултати с премахване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и съответно 36%, и спестяване в най-населените градове до приблизително 130 милиона евро годишно от здравни и други разходи.
Слагането на такса вход на подобни превозни средства при влизане в големи градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано намали PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до приблизително 95 милиона евро от социални разходи. За да функционират добре, и двата типа схеми трябва да бъдат със значителен размер и подплатени с добър контрол от страна на властите. Камери за сканиране на превозните средства и друга инфраструктура оскъпяват установяването и на двете схеми, но таксите бързо възстановяват тези разноски. Инвестицията в замърсяването изисква по-активен транспорт, като публичното пространство повишава благоденствието и допълнително понижава социалните разходи.
За сравнение, разходът за и наличността на общинския паркинг са евтини за таксуване и тъй като собствеността на автомобили е силно повлияна от наличността на паркоместа, този инструмент се оказва ефективен. В малкото случаи, в които е изрично прилаган конкретно за намаляване на замърсяването, е постигнал намаления от 5-10%, както установяват изследователите на този въпрос. Отделянето на специално пространство за колоездене и вървене пеш е скъпо, особено в гъстонаселените градове, отнесено към малките печалби.
Ренета Илиева, координатор по проекти в Българска асоциация за закрила на пациентите, заяви, че: "15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за подобряване на качеството на въздуха в по-големите градове не са успешни през последните години, но по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за подобряване на качеството на живот на гражданите. Почти не се прилагат нови мерки, замърсяването на въздуха достига екстремни нива и не се измерват PM2.5. Няма достатъчно стимули за гражданите да преминат към екологичен транспорт и в същото време данъците са твърде високи, което е непосилно за по-голямата част от населението.”
Кметовете трябва да приемат широк обхват от мерки, подходящи за техните градове, казват от EPHA, с ефективни опции, които са на разположение независимо от бюджетното ниво.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев/ Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК