Православната църква отбелязва Неделя на прошката или Сирни заговезни. Датата на празника е подвижна – той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него от утре започва Великият пост.
На днешния празник християните искат прошка от своите ближни и се подготвят да встъпят в "дните на светлата” печал – 40-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово.
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15) Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..“ – "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Вечерта в църквата се извършва "ритуала на прошката".
Характерни обичаи за празника са "хамкането" и Сирнишките огньове. При "хамкането" след вечеря се завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и се разклаща, а децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички, пише "Фокус".
Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство на човека и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК