Поне едно от седем деца или 332 милиона в цял свят, си е стояло вкъщи най-малко девет месеца от началото на пандемията от COVID-19, съгласно задължителните или препоръчителните политики, прилагани повсеместно в държавите.
Това е изложило на сериозен риск тяхното здраве и благосъстояние, става ясно от доклад на УНИЦЕФ.
С навлизането на пандемията във втората ѝ година въздействието върху психичното здраве и психосоциалното благосъстояние на децата и младежите започва сериозно да се усеща.
Сериозен процент от децата и младежите преживяват тревожни разстройства и дори депресии.
Вследствие на блокадите много от децата, които живеят в условия на насилие, лишаване от грижи или малтретиране вкъщи, са останали затворени с насилника си и без подкрепата на учители, по-далечни роднини и общността, сочат още изводите от проучването.
Децата от уязвими групи от населението – като тези, които живеят и работят на улицата, децата с увреждания и децата, живеещи в условия на конфликт– рискуват техните нужди от подкрепа на психичното здраве да бъдат пренебрегнати изцяло.
Данни на Световната здравна организация показват, че пандемията е нарушила или спряла изцяло първостепенните услуги за психично здраве в 93% от страните по света.
На този фон търсенето на психологическа подкрепа расте.
Темата коментирахме в предаването „Директно“ с Даниела Колева, Програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ България.