Актьорът Владимир Карамазов на финала на престижен американски конкурс за фотография. Българският талант е сред десетимата финалисти в битката за първото място.
"Търся нещо в очите и намеря ли го нищо не може да ме спре, очите са нашите врати към душите. Винаги търся историята в очите, дълбоката история, ако не я видя човек не ми е много интересен", споделя КарамазовПленен от киното и театъра той вече е омагьосан от фотографията – изкуството, което омайва сетивата му и го кара да потъва в очите на хората. 2020-та – годината, която Ковид-19 промени изцяло, му дава възможност да се отдаде на новата си страст.
"2020 ми се подари една свободна година. 2020 година успях да я прекарам по един позитивен начин, да се занимавам с нещо, което харесвам, обичам", добави Карамазов.
И макар да се занимава с фотография едва от 2-3 години, вече има много успехи.
"Те не знаят кой е Владо Карамазов, тук от България това че хората ме познават не е обективно", споделя актьорът.
А най-много обича да снима хора и природа. Често пътува до Родопите и именно там в селцата среща и най-вдъхновяващите хора. Сред тях е малкият Юсуф, чиято снимка трогва света и е на финала на конкурса Смитсониън.
"Юсуф е страхотно дете, което много ме изненада че е много рефлективен, много ми хареса. Мисля, че светът точно това вижда нещо автентично българско с едно страхотно дете", допълни артистът.И е категоричен – фотографията преобръща светогледа.
"Различни са очите на родопския човек, те са по-истински от нашите, там може да погледнеш директно в душата и да видиш неговия живот, който не е никак лесен", каза още Карамазов.
Конкурсът е свободен, участват около 300 – 400 000 снимки, сред 10-ната финалисти в 6 категории, той е финалист в две категории и единствен с две снимки на финала.
"Може би е някаква съдба, защото за мен е необичайно дори леко се стряскам, защото аз съм актьор. Фотографията ме хвана и ме дърпа със страшна сила. Тя е начин, по който виждам света", добави актьорът.А в него има много фини нюанси.
"Фотографията ме накара да отида при обикновените хора. Техният свят е доста по-прост и по-истински от нашия. Там все още ги има ценните човешки качества. Хората са други, ние сме заразени от модерността и ние сме дефектни хора, не можем да отидем да живеем в планината", смята Карамазов.
2020 Година описва с тъга и драматизъм. И признава, че през обектива животът изглежда по-хубав, защото се потапя в очите на хората – там където можеш да потънеш но не и да се удавиш.
Вижте още в репортажа на Теодора Георгиева.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК