Деница Николова: България подпомага бизнеса в граничните райони с РС Македония

В предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria on air участва зам.-министърът на МРРБ Деница Николова. Вижте интервюто:

28 млн. евро се очаква да се похарчат за програми за трансграничното сътрудничество с РС Македония?

Добрата новина е, че за новия програмен период предвиждаме с 50% увеличение на бюджета на програмата, спрямо настоящия период, а това ще създаде предпоставки да направим по-значими промени в пограничните региони с подкрепата на малките и средни предприятия, с изграждането на един стратегически важен обект за нас – какъвто е ГКПП „Клепало“. В допълнение са и мерките, свързани с подхода отдолу-нагоре, където обществеността ще може да генерира само проектни идеи, които да се осъществяват в Благоевград и Кюстендил.

Какво се предвижда за ГКПП „Клепало“?

Предвиждаме да го изградим, така че да може да се подобри свързаността между двете държави. В този смисъл нашето основно очакване е да подкрепим проекта с 9 млн. евро. Те са за изграждане на ГКПП-то и съпътстващата инфраструктура, но в допълнение на това ние ще изградим и транспортна връзка от Струмяни до пункта, която ще доведе до подобряване на свързаността. Това ще допринесе за по-добро трансевропейско ниво на свързаност. Този пункт ще даде по-добър стокообмен и покачване на туристопотока.

А връзката Кюстендил-Гюешево, част от Коридор № 8?

Нашето  желание  е като съпътстваща стъпка и елемент вече на изпълнение на цялостната програма да търсим възможностите за финансиране и на Кюстендил - Гюешево. АМ „Струма“ и нейното завършване също ще даде по-добра  връзка с граничните пунктове и така ще имаме няколко подхода.

В края на м.г. Зоран Заев каза, че са взели 1 млрд. заем за Кориор № 8? Кога да очакваме развитие на проекта в България?

Това, което трябва да кажем е, че Коридор № 8 е една съвкупност от инфраструктура, не касае само шосейното свързване. Касае и ж.п. свързване и енергийно. Към настоящия момент ние сме фокусирани в шосейната свързаност и елементите, които липсват са изграждането на АМ „Черно море“, която да свърже Варна с Бургас, а чрез АМ „Тракия“, „Струма“  с граничните пунктове с Р Северна Македония. По АМ “Струма“ имаме да изградим частично отсечки, които са в ход на изпълнение. Очакванията ни са, че в рамките на 1-2 години те ще се приключат.

Кога очаквате във времето това да бъде изпълнено?

Ние очакваме, че АМ „Черно море“ ще стартира своето изпълнение,   когато мине цялото проектиране, проучвания, геодезическо заснемане. В момента имаме възложена обществена поръчка с изпълнител и се работи по прединвестиционното  проучване. Когато то бъде одобрено с парцеларните планове, вече може да се пристъпи към изпълнение. За този участък ние търсим включително привличане на стратегически инвеститори, за да го изградим по-бързо и по-ефективно като разходен елемент.

Срок няма, защото трябва да видим съответното прединвестиционно проучване, трасето през което ще мине АМ „Черно море“, а оттам нататък може да се прави планиране.

Какво се очаква от Р Северна Македония? Какви срокове?

Нямаме план-график от тяхна страна, знаем за подготвителни стъпки, но то е условно, в зависимост и от заемното споразумение, има процедурни стъпки за усвояването му.

Към този момент не можем да кажем конкретна дата за изграждане, но работим всички – и от двете страни на границата, за да може да се случи.

Какви помощи се очаква да получат по програмата за трансгранично сътрудничество малките и средни предприятия, от какво може да се възползват?

Новост в програмата е, че осигуряваме директна подкрепа за МСП. До настоящия момент това беше оформено като индиректно през работодателски организации и камари, като обмяна на опит и добри практики. В новия програмен период, който предвиждаме да стартира в максимално кратък срок спрямо изискванията на регламентите, очакваме МСП да имат достъп до грантово финансиране за ново оборудване, за модернизация на производството и за търсене на по-високо ниво на конкурентоспособност. Задължително е фирмите да имат партньор от съседната държава.  Водещи партньори може да има и в двете страни.  Конкретната територия има своята специфика и във всяка има различни сфери на дейност. Правим нужните анализи за да структурираме мярката. Основното е, че ние ще разчитаме на по-облекчен административен процес за предоставяне на средствата, защото новите регламенти предоставят възможност за изграждане на структура, която при конкретен резултат да предоставя финансирането, такова, каквото е определено при сключване на договора. Конкретиката предстои доколкото структурираме програмните документи. Имаме вече договорка за направлението.

Колко са изпълнените проекти и какво сочат те?

Имаме вече 17 години натрупано сътрудничество по програмите за трансгранично сътрудничество. За предприсъединителния период  имаме 60 реализирани проекта с РС Македония. 170 са проектите в двата програмни периода до настоящия период. Мога да дам примери с бизнеса и браншовите организации. БАН с огледалната й организация в РСМ, имат проект с положителен ефект за обучение на бизнеса. Имаме подобен проект с клъстъра в Щип за текстил и браншовата организация в България, които си партнират. В новия програмен период тази индиректна подкрепа се променя в директна помощ за оборудване, мерки за бизнеса като подкрепа.

Лесно ли работят нашите фирми и организации със съседните, защото има сигнали за пречки на нашия бизнес?

Това, което можем да кажем, е, че по линия на програмите ние имаме  изключителни успехи. Имаме 100% договаряне на средствата на програмата – малко над 19 млн. евро. Имаме 65% разплащане на средствата, което означава, че проектите не само са успешно договорени, но се и изпълняват в сроковете и с целите, които са заложени. За разплащане остават 35%, но имаме достатъчен хоризонт. Програмата фокусира и в подобряване на околната среда в регионите и инфраструктурни проекти за подкрепа на туризма и културата. Реновираме  читалища и културни институции, които могат да има своя мащаб да развият различни събития. Нямаме проблеми, но мащаба е съвсем различен. Ние правим инфраструктура, а не исторически възстановки, които са елемент на политически дискусии. В МРРБ търсим възможността за извеждане на икономически потенциал.

Ако трябва да направите обобщение за ефекта на мерките и тези 170 проекта, какво бихте казали?

Имаме опит в създаването на партньорски отношения, нещо което в предходни периоди не е било така. Смятам, че тези проекти дават възможност за развитие на двустранните отношения. Всичко, което сме изпълнили, е с позитивна насоченост към регионите. Това, върху което трябва да работим и имаме подкрепата на нашите партньори, е свързано с икономическия потенциал и търсене на повече директна подкрепа за работещите предприятия, които създават работни места, заетост и могат да повишат стандарта на живот и доходите на хората. 2,5 млн. евро се предвижда да бъдат фокусират за подкрепа на МСП. Аз считам, че  това ще бъде една от успешните практики, които ще можем да отчетем в годините. За нас е важно да създадем предпоставка бизнесът да работи по-добре. Тези проекти ще помогнат за намаляване на административните пречки. С такъв тип проекти ние успяваме да постигнем и реформи в администрацията.

Да сравним програмата за трансгранично сътрудничество с РС Македония с другите съседи.

Бюджетите на програмите с другите съседни страни са с по-малък мащаб. РС Македония е с втория бюджет за финансиране за новия период, като успяхме да увеличим бюджета с 50%  и търсим разширяване на подкрепата си към териториите, които са важни за нас. Със Сърбия е по-голям бюджета, но там се обхваща по-голям регион.

Цялото интервю гледайте във видеото!