Политическите сили извън парламента, които ще се борят за място в него, са готови за вот на 4 април и приемат датата, избрана от президента с охота, но по различни причини.
"Съдейки от писъците на ГЕРБ, познавайки добре вожда Борисов с червения конец на едната китка, предполагам, че ретроградният Меркурий или това, което редят по планетите неговите врачки, са приели, че дата 28 март е добра", коментира Николай Хаджигенов от "Отровното трио".
"Всяка дата е удобна за "Демократична България“. Ние бяхме готови и за 28 март, готови сме и за май месец. 4 април мисля, че е една нормална дата за провеждане на изборите", подчерта Иво Мирчев от "Демократична България".
От партията на Слави Трифонов също одобряват датата, определена от държавния глава.
"Една политическа сила трябва да е готова за избори всеки ден. Президентът иска промени, които са логични и биха гарантирали честността на изборите и правото на глас, но отсреща има политическа класа, която не се интересува от това“, гласи позиция на "Има такъв народ".
Промените, искани от президента в "последната минута“ или 11 седмици преди вота, са не само възможни, но и необходими, твърдят извънпарламентарният партии.
"Те не са късно. Той предложи 6 промени. Те са всички са предложени от "Демократична България“. Пощенското гласуване ние вкарахме преди 2 години в НС и аз се учудвам, че депутатите от ГЕРБ днес разбраха, че нещо подобно е предложено", добави Иво Мирчев.
"Всички тези предложения бяха насочени към честността на изборите: видеонаблюдение, като вид дистанционно гласуване. Очевидно електронното за аналогова партия като ГЕРБ не е възможно, така че гласуването по пощата беше възможно най-елементарното нещо, което не изисква нищо", смята адв. Хаджигенов.
Експертите обаче са на различни мнения за прекрояването на закона и резултата от консултациите при президента.
"Екзотични предложения като гласуване по пощата месец или два преди вота могат да внесат много повече хаос. Консултациите при държавния глава не целяха да се определи точна дата на изборите. Целяха да се постави началото на предизборната кампания, при това не само за парламентарните избори, но и тази за президентския вот", посочи Михаил Кръстев от Института за дясна политика.
"Каквото сам си го направиш, надали президентът може да ти го направи. Недоверието в институциите се дължи най-вече на работата или безхаберието и некадърността на самите тези институции", отбеляза социологът Кольо Колев.
Според други експерти 4 април е избрана по чисто прагматична причина – влизането на лятното часово време, което предпоставя към по-дълъг ден за гласуване.
Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК