Въпреки пандемията, в Пернишко и тази година беше спазена традицията на празника Сурва. Сурвакарите обаче не обикаляха по къщите. Подготовката за Сурва в село Кошарево продължава месеци. Трапезата е подготвена. Варивото - пушено месо със зеле, и греяната ракия са задължителни. В тази къща са четвърто поколение сурвакари.
"Това са ризи, пропити с кръвта на убитите хайдути и борци за свобода и затова са червени парцалите. Ние сме едни от основателите на традицията в Перник. 75-а година даже ни изпратиха на фестивала в Нанси", сподели Методи Тодоров.
Обличането на костюмите е сложен и дълъг процес. Веднага след като чановете са поставени, започва обиколката. Всички отиват в къщата на т.нар. бюлюкбашия - човека, който води сурвакарите.
"Ние тук, в това село, живеем за този празник и чакаме с нетърпение цяла година да стане 13 януари, за да излезем и пак да се правим. Не може пандемията да ни спре да ходим на сурва", каза бюлюкбашията Методи Иванов.
Шествието продължава до къщата на булката и младоженеца. Оттам всички отиват на площада. Цялото село вече наблюдава. След минути пламва и огънят. На следващия ден вече всички са маскирани.
"Маските не се правят трудно, използват се греди, пера, с крила. Аз лично от 17 години може би се правя, само 1 година имах пауза", каза мъж от селото.
Тази година обаче пожелания за здраве жителите на селото ще получат не на площада, а не по къщите. Традицията обаче е спазена.
Вижте повече в репортажа на Иван Кънчев.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК