„От самото начало не тръгнаха добре комуникациите между институциите и нас. Защото по света администрациите на държавите бяха изключително активни, много бързо се свързаха с производители на ваксини и инвестираха колосални средства. От самото начало, когато стана ясно, че имаме проект с института "Пастьор“, от този момент всичко спря като комуникация.
Драматично е, че ние, като страна, сме традиционен производител на ваксини и би следвало в европейските разговори да стане дума за това“. Това каза в предаването "Опорни хора“ проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН по повод разработката на българската ваксина от института.
|До края на годината ще сме готови с прототипа на ваксината. След това следват изпитанията. Западните производители не загубиха време да докажат, че техните ваксини ще бъдат безвредни, а директно се включиха на фаза 1, поемайки частичен риск с малък брой пациенти и бързо преминаха през фаза 2 и 3. Участие имат фирмите, които ще произвеждат тази ваксина, които бяха много сериозно финансирани от държавите“, добави Чорбанов.
"Българската ваксина ще може да се прилага към края на другата година, защото трябва да минат всички тестове. Това са стандартни тестове за ваксини. Някои хора сигурно мислят, че дотогава пандемията ще е отминала и няма да има нужда от ваксини. Но, рисковите групи винаги трябва да бъдат предпазени, независимо от ситуацията. Новите тип ваксини са нещо като ноу-хау и могат да се използват в бъдеще като основа за друг тип ваксини“, коментира професорът.
Опасни ли са ваксините? "Ваксини, които не са минали всички етапи, се използват тогава, когато патогенът е изключително опасен. Една висока смъртност, като 30-40 %, е причина за поемане на риска да се използва такава ваксина, защото тя ще спаси половината хора.
Според проф. Чорбанов, ваксините, които са направени, може да са много добри и с високо качество, но ние не знаем все още. "Нито една от тях не е била като ваксина на пазара и не е тествана за това. Всички ваксини, които се разработват, включително и нашата, са на нови, иновативни платформи, които тепърва ще се доказват като ефективност“, обяснява проф. Чорбанов.
„Четирите ваксини, които се предлагат са два типа. Единствената различна е на AstraZeneca. Тя се базира на вирусен вектор, в който е поставена генетична информация от коронавируса. Подобна ваксина вече е регистрирана лятото – това е ваксината за „Ебола“, но тестовете там продължиха 5 г. На същия принцип е руската ваксина – Sputnik V”, която не е в сметките на ЕК. Световната научна общност твърди, че щамът, който са подбрали, е по-добър от този на AstraZeneca“, категоричен е в оценката си професорът от БАН.
"Другите три ваксини са на един и същ принцип. Там е поставена генетична информация, която директно да бъде реализирана от клетката на гостоприемника. Тя е много чувствителна и затова се държи във фризери. Това логистично е проблем, защото до момента, никой в света няма този опит за масова имунизация на такъв тип ваксини“, обяснява експертът.
Относно рисковете, професорът смята, че те са теоретични. Има странични реакции, но те са в рамките на допустимите за ваксини. "Критиките към производителите са, че включиха голям брой доброволци в трета фаза, но не ги сложиха в отделни групи за проследяване, а бяха направени наведнъж. А тези доброволци в огромния си брой са здрави хора, които не са мишената на вируса“, допълва проф. Андрей Чорбанов от БАН.
Цялото интервю гледайте във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 3 години
преди 3 години
преди 3 години
преди 3 години