От 1919 година, когато се подписва Ньойския договор, който откъсва Западните покрайнини (Босилеград и Цариброд, както и селата около тях и някои села в Трънско) от България, българското малцинство в Сърбия намаля до неузнаваемост, казва Зденка Тодорова, журналист и писател от Цариброд в предаването "Брюксел 1" на Bulgaria ON AIR.
"От 120 хиляди души тогава сега сме се свили до около 15 хиляди души," разказва тя.
На 27 ноември 1919 година - точно преди 101 години, тогавашният български министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския договор, който, освен че задължава България с репарации след Първата световна война (в която сме на страната на победените), откъсва от страната ни Босилеград и Цариброд - две общини със 100% българско население.
И до днес между тези две най-бедни в Сърбия общини няма нито път, нито железница, разказва Зденка Тодорова. За разлика от Цароброд, който има късмет да се намира на международния коридор 10, Босилеград е напълно икономически и комуникационно откъснат.
"А едно малцинство, като е разбито, не може да функционира нормално. През 1950 териториално-административна реформа в Сърбия придаде част от селата, населени с българи, към общини с предимно сръбско население. От 1980 година започнаха и асимилационни процеси в образованието и от обучение изцяло на български в училищата в Босилеград и Цариброд се стигна до обучение на сръбски език с два часа седмично български," казва тя. В два часа седмично е невъзможно да се учи и история, и литература, и език, и всичко, което учеха предишните поколения, казва Зденка Тодорова и припомня, че българското малцинство е конституционно признато малцинство в Сърбия.
Според нея в европреговорите на Сърбия, а и извън тях, България трябва да постави въпроса за връщане образованието на български език в Босилеград и Цариброд.
"Само с международен натиск може да си отстоим образователните права, а учебниците на български за тези две общини трябва да се пишат не от учени в Белгард, а с помощта на консултанти от Западните покрайнини," казва Зденка Тодорова и дава пример как Сърбия отстоява правата на своите малцинства зад граница.
Цялото интервю гледайте във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК