България не успя да обясни на своите европейски партньори позицията си за Северна Македония, затова днес сме в изолация и не срещаме подкрепа. Eвропейците смятат, че министър-председателят Борисов е паднал в капана на своите коалиционни партньори и се страхува от оставка на правителството, затова действа по този начин. Затова и европейските ни партньори не разбират същината на нашите искания. Тази позиция изрази вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването "Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.
Йотова изтъкна поредицата от грешки на българската дипломация от подписването на Договора за добросъседство през 2017 г. Тя припомни, че в края на 2019 г. своите резерви пред еврочленството на Северна Македония и Албания са изразили Франция, Германия и Нидерландия, но очевидно България не успя да покаже, че и тя има резерви и условия.
Вицепрезидентът припомни, че Съвместната междуправителствена комисия, оглавявана от външните министри на България и Северна Македония, се е събирала само веднъж от подписването на Договора за добросъседство. Липсва публично достъпен преглед на неговото изпълнение – каквато е задачата на тази комисия, подчерта Илияна Йотова.
Йотова определи като абсолютно недопустими антибългарска кампания и езика на политици в западната ни съседка и настоя за реакция на българското правителство заради обидите, отправени към външния министър Захариева.
Вицепрезидентът е категорична, че България не трябва да отстъпва от червените линии, формулирани след Консултативната среща при президента Радев м.г., последвалата рамкова позиция на Министерски съвет и приетата от Народното събрание декларация. „Оттук нататък решаването на проблеми е почти изцяло в ръцете на македонската страна. Не е България тази, която трябва да ревизира своето отношение и да е активната страна в търсене на решение. Въпрос на дипломация и познания е как нашите условия да бъдат отразени в текстовете на преговорната рамка“, посочи Йотова.
Вицепрезидентът заяви, че в глава 35 от преговорите трябва да бъдат ясно записани българските условия, ясно да бъде упоменат Договорът за добросъседство и да се проследи в целия преговорен процес дали той се изпълнява. Другата възможност е в първия клъстър от глави, т.нар. основи, да бъдат ясно поставени условията на България и този запис да върви като постоянна преговорна нишка през целия процес и тази глава да бъде затворена последна.
Йотова отбеляза стремежа на Германия като председател на Европейския съвет да запише като успех приемането на преговорните рамки за Северна Македония и Албания. „С ветото българското правителство направи невъзможно започването на преговорите в рамките на германското председателство и това ще ни бъде припомняно в удобни моменти“, посочи вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта успеха на българското европредседателство с налагането на темата за Западните Балкани и посочи, че България беше и ще продължава да бъде най-големият поддръжник на тяхната европейска интеграция. "За да продължим тази последователна политика, трябваше да се борим българският еврокомисар да отговаря за разширяването. За това настоявах преди година“, каза вицепрезидентът.
Най-вредно е да се политиканства със здравната криза и не може да се извличат политически дивиденти в условията, в които се намираме всички. Министър Ангелов призна очевидно най-големия страх на управляващите – ако се затегнат мерките, хората ще излязат на улицата. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването "Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.
Вицепрезидентът е категорична, че не трябва да вървим след събитията, а кризата трябва да се управлява с експертност, професионализъм и грижа към всички. "В тази ситуация няма печеливши и губещи и всички трябва да се справяме заедно. Всеки загубен живот е провал за държавата“, убедена е Йотова.
Тя отново изтъкна липсата на национален план за действие, за какъвто от пролетта настоява президентската институция. План с различни сценарии в зависимост от развитието на кризата, а не хаотични действия – като например сменената няколко пъти концепция за броя на леглата за Ковид-19 в болниците. Илияна Йотова предложи организирането на среща с директори на болници от цялата страна, за да се преценят всички съществуващи и необходими ресурси и да се предложат решения. Ако трябва да се предприемат бързи действия от страна на Министерски съвет, да се вземат бързи законодателни решения в условията на извънредни мерки. "Технологичните срокове в мирно време не са валидни“, посочи вицепрезидентът.
"Медиците си свършиха работата и успяха да овладеят шоковата ситуация през пролетта. Очакваха обаче и управляващите да си свършат работата и да подготвят системата през лятото“, заяви Илияна Йотова. Тя подчерта, че с изказването си, че проблемът е в нереформираната здравна система, здравният министър е дал оценка на това, което се случва в здравеопазването през последните 10 години, в които управлява Борисов.
По думите на Йотова днес най-големият страх на българите е не дали ще се заразят, а дали ще могат да стигнат до болниците, дали ще получат адекватна медицинска помощ, не само за Ковид-19.
"Ако се вярва на думите на правителството, около 400 млн. лв. трябва да са влезли в здравната система. Всяка вечер слушаме за поредните суми, обещани от министър-председателя. Хората обаче не вярват, че тези пари ще стигнат до предназначението си и ще бъдат използвани разумно“, посочи вицепрезидентът. "Хората не вярват и заради цинични изказвания, като на бившия финансов министър Горанов, за раздаването на пари от хеликоптер“, заяви Йотова.
Според вицепрезидента трябва да се предложи на студентите по медицина в последните курсове перспектива за развитие, за да останат в България. А българските медици ще се върнат от чужбина, когато видят адекватно отношение, правила и ред, достойно заплащане.
Цялото интервю гледайте във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК