Налице е сериозно изоставане в постигането на Националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души до 2020 г.
Независимо, че се наблюдава намаление в абсолютно изражение на лицата, живеещи в бедност (с приблизително 46 хил. души през 2019 г. спрямо базовата 2008 г.), тенденцията показва, че няма да може да се постигне желаната стойност от 260 хил. души до края на 2020 г.
Това се посочва в анализ на изпълнението на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, която беше приета през 2010 г. с основна цел намаляване на броя на живеещите в бедност в страната с 260 хиляди души до 2020 г.
Според анализа коронакризата ще има съществено влияние върху тези стойности през следващите години, задълбочавайки бедността и съществуващите неравенства сред определени уязвими групи. Това още повече прави изпълнението на целта нереалистично, посочва се в анализа.
Влошаване на показателите
В последните десет години не само че няма напредък, а е налице влошаване на показателите. Още по-неблагоприятни са тенденциите по отношение на изпълнението на отделните подцели, предвид отчетеното увеличение на броя на живеещите в бедност сред по-голяма част от целевите групи – децата (нарастват с 6 700 спрямо базовата 2008 г., възрастните хора (лица на 65 и повече години), живеещи в бедност (нарастват с повече от 69 хил. лица спрямо базовата 2008 г.) и работещите бедни (нарастват с приблизително 29 хил. лица спрямо базовата 2008 г.).
Единствено при безработните лица, живеещи в бедност, през 2019 г. се наблюдава намаление в техния брой спрямо 2008 г. със 72 381 души, което означава, че степента на изпълнение на подцелта за намаление със 78 хил. души е изпълнена приблизително на 93%.
Налага се преосмисляне на прилаганите подходи и инструменти и изпълнение на целенасочени интервенции в областта на секторните политики, имащи пряко отношение към намаляването на бедността – заетост и политика по доходите, образование, здравеопазване, предоставяне на качествени и достъпни социални услуги, осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания, жилищна политика и др., отчита се в анализа.
Въпреки известния напредък, постигнат в областта на заетостта, интегрирането на пазара на труда се различава при отделните групи от населението и в различните райони на страната. Все още има значителни различия в равнищата на заетост и неактивност в зависимост от възрастта, образователното равнище, както и между районите.
Отчетени са и някои положителни тенденции
През периода 2013-2019 г. коефициентът на заетост във възрастовата група 20-64 години нараства с 11,5 п.п. и достига 75% през 2019 г.
Този показател доближава страната ни до изпълнението на целта на Стратегия "Европа 2020" "за достигане на 75% равнище на заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64 години" и формираната национална цел за заетост от 76% в същата възрастова група.
За същия период броят на заетите лица на възраст 20-64 години нарастват с 8,4% (241,6 хил. лица). Нараства заетостта и сред по-възрастните хора (55-64 години).
За периода те се увеличават с 24.9% (122,4 хил.), а коефициентът на заетост в тази възрастова група бележи ръст със 17% и достига 64,4% през 2019 г. С тези показатели страната ни е постигнала националната подцел в областта на заетостта, включена в Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020 г., за постигане на 53% заетост сред по-възрастните хора (55-64 години).
Четете целия анализ в Investor.bg.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
преди 3 години
преди 3 години
преди 3 години