До края на август работещите българи зад граница са изпратили на близките и семействата си тук 291,2 млн. евро. Това е с близо 65% или 545 млн. евро по-малко спрямо първите осем месеца на миналата година, когато преводите са били в размер на 836 млн. евро, показват изчисления на Investor,bg по данни на БНБ. Конкретно през август 2020 г. гастербайтерите са пратили 11,1 млн. евро, при 91,6 млн. евро, което е с 80,6 млн. евро по-малко или близо 90% спад.
През 2020 г. най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро. Това е прецедент в статистиката от последните 10 години до момента (актуалните данните на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVI-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространение на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно емигранти.
Проблемът изглежда ще се задълбочи и с оглед на втората вълна на болестта, която заплашва основно сезонните работни места, особено в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.
От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро.
Подобна тенденция е тревожна, защото в България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница.
През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива от преди 2008 година. Нещо повече - за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро, а през 2019 г. – над 1,2 млрд. евро.
Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В статистиката на регулатора не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.
Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.
Разпределение по държави
Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в страната си дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%.
В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там са изпратили на близките си тук само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г.
Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година.
От Великобритания са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано, пише Investor.bg.
Българите в САЩ са изпратили в родината си 8 млн. евро в края на второто тримесечие, при 63,4 млн. евро година по-рано.
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК